За въртенето на небесните сфери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред.
Ред 7:
 
В исторически план хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от [[Аристарх Самоски]] през 3 век пр.н.е.<ref>* Heath, Sir Thomas. ''Aristarchus of Samos – The Ancient Copernicus, A history of Greek astronomy to Aristarchus together with Aristarchus' treatise on the sizes and distances of the sun and moon, a new Greek text with translation and notes''. (ISBN 0-486-43886-4)</ref> Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява ретроградното движение.
==История на издаването==
През 1514 Коперник излага накратко в ръкопис своята хелиоцентрична система и този текст, по късно известен като "Маликият коментар"(''Commentariolus''), става достояние на ограничен кръг заинтересовани астрономи. Почти 30 години по късно Йохан Видманщетер излага тези идея в папския двор, откъдето Йохан Шьонберг изпраща писмо-покана до Коперник сам да представи разработката на своите идеи. Коперник не откликва, но запазва писмото, което по-късно бива отпечатано в предговор на книгата.<><> В края на трийсетте години Ретик посешава Коперник и го убеждава да завърши текста на книгата. От свое име издава едно "Първо Изложение" (Narratio Prima) на коперниканската система, което излиза едновременно с таблици подготвени от Коперник и съставляващи приложение към бъдещата книга. В края на 1942 ръкописът е изпратен при печатар в Нюрнберг, където Осиандер и други внасят различни изменения, а през пролетта на 1943, когато книгата е отпечатана, Коперник е изправен пред свършен факт: неговото заглавие, и множество пасажи са редактирани, а изданието е предшествано от анонимен предговор изопачващ неговия замисъл. След скорошната смърт на Коперник неговите съмишленици правят опит да издадат нередактирана версия, но опитът им се проваля. Този автеничен авторов текст обаче е запазен и от края на 19 неколкократно е публикуван и съвременните критически издания го отчитат.''
 
==Рецепция на книгата==
Преди появата му, думата „революция“ се е отнасяла само за небесни тела. Съвременната употреба в западните, а по-късно и в другите общества, идва от неговото заглавие – ''De Revolutionibus Orbium Coelestium'' („За въртенето на небесните сфери“).<ref>* Hannah Arendt, On Revolution, 1963, Penguin Classics, New Ed edition: February 8, 1991. ISBN 014018421X</ref>