За въртенето на небесните сфери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: пълнеж |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 2x заглавие-стил, 2x кавички, 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2:
[[Image:De revolutionibus orbium coelestium.jpg|thumb|''Nicolai Copernici Torinensis De Revolutionibus Orbium Coelestium, Libri VI'' (За въртенето на небесните сфери, от [[Николай Коперник]], 6 книги: корица на второто издание, 1566 г.).]]
'''„За въртенето на небесните сфери“''' (на лат. '''De revolutionibus orbium coelestium''')е книга на [[Николай Коперник]], отпечатана през 1543 г. в [[Нюрнберг]],
Коперник предлага модел, в който [[Слънце]]то е в центъра на [[Вселена]]та, а [[Земя]]та и другите [[планета|планети]] обикалят по концентрични [[кръг]]ови [[орбита|орбити]] около него. По-късно този модел се усъвършенства от [[Йоханес Кеплер]], който открива, че планетите се движат по [[елипса|елипси]], и [[Исак Нютон]], който доказва трите [[закони на Кеплер]] като [[теорема|теореми]], следващи от неговия [[Гравитация|закон за всемирното притегляне]].
В исторически план хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от [[Аристарх Самоски]] през 3 век пр.н.е.<ref>* Heath, Sir Thomas. ''Aristarchus of Samos – The Ancient Copernicus, A history of Greek astronomy to Aristarchus together with Aristarchus' treatise on the sizes and distances of the sun and moon, a new Greek text with translation and notes''. (ISBN 0-486-43886-4)</ref> Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява ретроградното движение.
През 1514 Коперник излага накратко в ръкопис своята хелиоцентрична система и този текст, по късно известен като "Маликият коментар"(''Commentariolus''), става достояние на ограничен кръг заинтересовани астрономи. Почти 30 години по късно Йохан Видманщетер излага тези идея в папския двор, откъдето Йохан Шьонберг изпраща писмо-покана до Коперник сам да представи разработката на своите идеи. Коперник не откликва, но запазва писмото, което по-късно бива отпечатано в предговор на книгата.<><> В края на трийсетте години Ретик посешава Коперник и го убеждава да завърши текста на книгата. От свое име издава едно "Първо Изложение" (Narratio Prima) на коперниканската система, което излиза едновременно с таблици подготвени от Коперник и съставляващи приложение към бъдещата книга. В края на 1942 ръкописът е изпратен при печатар в Нюрнберг, където Осиандер и други внасят различни изменения, а през пролетта на 1943, когато книгата е отпечатана, Коперник е изправен пред свършен факт: неговото заглавие, и множество пасажи са редактирани, а изданието е предшествано от анонимен предговор изопачващ неговия замисъл. След скорошната смърт на Коперник неговите съмишленици правят опит да издадат нередактирана версия, но опитът им се проваля. Този автеничен авторов текст обаче е запазен и от края на 19 неколкократно е публикуван и съвременните критически издания го отчитат.'' ▼
==
▲През 1514 Коперник излага накратко в ръкопис своята хелиоцентрична система и този текст, по късно известен като
== Рецепция на книгата ==
Преди появата му, думата „революция“ се е отнасяла само за небесни тела. Съвременната употреба в западните, а по-късно и в другите общества, идва от неговото заглавие – ''De Revolutionibus Orbium Coelestium'' („За въртенето на небесните сфери“).<ref>* Hannah Arendt, On Revolution, 1963, Penguin Classics, New Ed edition: February 8, 1991. ISBN 014018421X</ref>
| |||