Теодор I Ласкарис: Разлика между версии

Никейците извоюват победа над войските на румелийския султанат, при която битка Теодор убива султана.<ref name="''Cambridge Medieval History'', p. 547">''Cambridge Medieval History'', p. 547</ref> Въпреки, че опасността от Румелийския султанат и Алексий III е неутрализирана, император Анри побеждава Теодор още същата година и установява контрол над южните брегове на [[Мраморно море]]. Независимо от това поражение, Теодор успява се възползва от смъртта на [[Давид Комнин]], брат на император [[Алексий II Комнин]] през 1212 година и да разшири контрола си над [[Пафлагония]]

През 1213 г. флотът на [[Марко Санудо]] атакува град [[Смирна]] в Мала Азия в подкрепа на император [[Хенрих Фландърски]], който по това време воюва с [[Никейска империя|Никейската империя]]. Въпреки, че венецианците овладяват за кратко града и околностите му, императорът на [[Никейска империя|Никея]] – Теодор I Ласкарис с тридесет кораба разбива флота на Санудо, а самият херцог на Наксос попада в плен. Въпреки това, благодарение на своя чар, интелект и характер, Санудо успява да спечели благоразположението на Ласкарис, който му дава сестра си за съпруга. През 1214 г. между Латинската Империя и Никея е сключен мирен договор, скрепен с династичен брак между племенницата на [[Хенрих Фландърски]] и Теодор I Ласкарис.

В края на царуването си той управлява територия, която почти съвпада с тази на старите [[Римска империя|римски]] провинции в [[Азия (римска провинция)|Азия]] и [[Витиния и Понт|Витиния]]. Въпреки, че няма доказателства за по-сериозни управленски качества, чрез своя кураж и военни умения той помага на византийската нация не само да оцелее, но в крайна сметка да отвърне на Латинската инвазия.