Хета (буква): Разлика между версии

[[КартинкаФайл:Heta_uc_lc.svg|leftляво|50px]]

'''ХѐтаХѐта''' е общоприетото название на историческата [[гръцка азбука|гръцка буква]] [[Ета (буква)|ита]] (Η), и някои нейни разновидности, когато се използва по първоначалното си предназначение – за представяне на съгласната {{IPA|[h]}} (придихателно „х“). Буквата е взаимстваназаимствана от [[финикийска азбука|финикийската]] буква „хет“ ([[FileФайл:Phoenician heth.svg|inline|x12px]]) {{IPA|[Ħ]}}/{{IPA|[h]}}/{{IPA|[χ]}}. Древноиталийските писмености (особено [[етруска писменост|етруската писменост]]), и по-късно [[латинска азбука|латинската]], взаимстватзаимстват буквата от гръцкия. Гръцките говори обаче постепенно изгубват звука /h/, а в йонийския гръцки, където отхвърлянето на /h/ се случва по-рано, името на буквата се променя на „Ēta“. Следователно буквата започва да обозначава друг звук, представяйки дългото „е“ {{IPA|[ɛː]}}. Тази употреба се възприема в цяла Гърция посредством класическия правопис.

[[FileФайл:Crater Hippolyte Painter Louvre E636.jpg|thumbмини|300px|Името '''Ἱππόλυτος''', изписано върху коринтски [[кратер (съд)|керамичен съд]], съдържащо приличащата на квадратна осмица хета ([[FileФайл:Greek Eta archaic.svg|inline|x14px]]), зигзагообразна [[йота]] ([[FileФайл:Greek Iota Sigma-shaped.svg|inline|x14px]]), архаично [[пи]] ([[FileФайл:Greek Pi archaic.svg|inline|x14px]]) и М-образна [[сан (буква)|сан]] вместо [[сигма]].]]

Буквата продължава да се използва с функцията си на съгласна в диалектите, все още запазили звука /h/, включително [[Атина]] до около 500 г. сл. Хр. Също като гласната ита, хета приема различни видове облик в съответните местни разновидности на азбуката, измежду които някои примери са: подобната на квадратна цифра „8“, наподобяваща финикийската ([[FileФайл:Greek Eta archaic.svg|inline|x16px]]); приличащата на обикновен квадрат ([[FileФайл:Greek Eta square.svg|inline|x16px]]); пресеченият квадрат ([[FileФайл:Greek Eta cross.svg|inline|x16px]]); форми с две водоравни ([[FileФайл:Greek Eta 2-bars.svg|inline|x16px]][[FileФайл:Greek Eta square-2-bars.svg|inline|x16px]]) или диагонални черти ([[FileФайл:Greek Eta diagonal.svg|x16px]][[FileФайл:Greek Eta diagonal-2-bars.svg|x16px]])<ref name="jeffery">{{cite book|last=Jeffery|first=Lilian H.|title=The local scripts of archaic Greece|place=Oxford|publisher=Clarendon|year=1961}}</ref><ref>''Poinikastas'' Epigraphic Archive [http://poinikastas.csad.ox.ac.uk/browseGlyphs.shtml]</ref>

С възприемането от все повече диалекти на новата йонийска гласна ита, въпросните говори се изправят пред проблема с разграничаването между тяхната стара съгласна /h/ и новата гласна /ɛː/. Някои диалекти, включително и класическия [[Атически диалект|атически]], просто пропускат отбелязването на звука /h/. На други места (например [[Родос]]), знакът се използва с две функции.<ref>Jeffery 1961: 345</ref> Други полагат началото на разграничение между знаците, използвайки затворения квадрат ([[FileФайл:Greek Eta archaic.svg|inline|x16px]]) за /h/ и отворено H за гласния звук. В южноиталианските колонии [[Хераклея (Лукания)|Хераклея]] и [[Таранто]] е изобретен нововъведенчески знак за /h/, съставен от една отвесна черта и сочеща надясно водоравна чертица, подобен на половин H ([[FileФайл:Greek Eta tack.svg|inline|x16px]]). От този знак по-късно произлиза и т.нар. [[дасия]] или тежко придихание (δᾰσύ πνεῦμα; spiritus asper) – диакритически знак, който възвръща отбелязването на стария звук /h/ в стандартизирания политонически правопис на гръцкия език.

По времето на [[Римска империя|римския император]] [[Клавдий]] (средата на I^-ви в. сл. Хр.), латинският език за кратко възобновява употребата на буквата [[FileФайл:Greek Eta tack.svg|inline|x16px]], бидейки една от т.нар. [[Клавдиеви букви]] ([[FileФайл:Claudian_letters.svg|21px]]). В този промеждутък от време буквата се използва за обозначаване на краткия затворен гласен звук ''sonus medius'' между ''и'' и ''у'' (optimus/optumus).

В съвременните транслитерации и издания на древногръцки текстове, използващи съгласната хета в която и да е от формите и&#768;ѝ, знакът най-често се представя посредством латинското „h“. Някои автори са пригодили хераклийската хета ([[FileФайл:Greek Eta tack.svg|inline|x16px]]) за употреба в съвременни транскрипции.<ref name="nicholas">Nick Nicholas, „Greek h“ [http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode_aitch.html]</ref> Джефри (1961 г.) използва въпросния знак за отъждествяване на абстрактната графема, т.е. за стандартно обозначаване на звука /h/ при транслитерация на различни писмености.