Ицко Финци: Разлика между версии

 

'''Ицхак Сами Финци''', известен най-вече като '''Ицко Финци''', е [[България|български]] [[театър|театрален]] и [[филм]]ов [[актьор]].

== Биография ==

Завършва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в [[Общински драматичен театър „Апостол Карамитев”|Димитровградския драматичен театър]] (1955 – 1957). След това играе в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|Драматичния театър]] в [[Бургас]] (1957 – 1960), след което се мести в [[София]]. От 1960 до 1966 г. е в трупата на [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]], след което играе в [[Театър „София“]] (1967 – 1988). Следват две години в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1988 – 1990), а от 1990 г. е в трупата на [[Малък градски театър „Зад канала“]]. Играе и на сцената на [[Театър 199]], на чиято Стена на славата могат да бъдат видяни отпечатъци от ходилата му.

 

Освен в театъра, Ицко Финци има роли и в множество популярни [[българско кино|български филми]], сред които „[[Преброяване на дивите зайци]]“, „[[Вилна зона (филм)|Вилна зона]]“, „[[Закъсняло пълнолуние]]“, „[[Щурец в ухото]]“, „[[Откраднати очи]]“.

* „Съдията и жълтата роза“ (1984) ([[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]])

* „Търси се нова майка“ (1983) ([[Олга Кръстева]])

* „Диалози“ (1970) ([[Кръстю Пишурка]])

* „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]])

|

|-

|-

| 2017 || [[Крал Опа]] – (''„König Opa“'')|| || Германия || Клеменс Опа

| 1971 || [[Краят на песента]] || || || Дели Мехмед

|-

|-

| 1969 || [[Птици и хрътки]] || || || изобретателят на машините за изпитания