Преход на България към демокрация и пазарна икономика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 48:
На 17 ноември 1989 г. Народното събрание избира Петър Младенов за председател на Държавния съвет. На 18 ноември първият свободен граждански митинг, свикан от неформалните организации на площада пред [[Храм-паметник "Св. Александър Невски"|храм-паметника „Св. Александър Невски"]], събира хиляди въодушевени софиянци. На него неформални и интелектуалци говорят за [[демокрация]], за свободни [[избори]], издигат гласове срещу [[номенклатура]]та и в защита на [[Човешки права|човешките права]]. Все още не става дума за политически плурализъм или премахване на БКП. Такива лозунги се издигат малко по-късно, през декември, когато вече всекидневно се провеждат нови подписки, шествия и митинги. Българските мюсюлмани започват настойчиво да искат връщане на имената. Възстановяват се съществували до 9 септември 1944 г. политически партии като [[Демократическа партия|Демократическата]], [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата]] и [[БСДП]]. Неформалните организации се обединяват в [[Съюз на демократичните сили]] на 7 декември 1989 г. Така се поставя началото на политическата [[Опозиция (политика)|опозиция]] на БКП.
В резултат на народния натиск на своя пленум на 11 – 13 декември 1989 г. ЦК на БКП взема решение да предложи отмяната на ''Член 1'' от [[Конституция на Народна република България (1971)|конституцията]], регламентиращ [[монопол]]а на БКП върху властта. <ref group = "notes">Член 1 от Живковската конституция гласи: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.“</ref> Пленумът решава да изключи Тодор Живков, [[Милко Балев]] и [[Владимир Живков]] от БКП; да се изработи нов избирателен закон и да се проведат парламентарни избори през второто тримесечие на 1990 г.; да се изработи проект за нова конституция; да се прецени целесъобразността от съществуването на Държавния съвет и да се свика нов партиен конгрес.<ref name="PoV">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.point-of-view.org/?p=188 | заглавие = Преговорите на кръглата маса 1990 – I | достъп_дата = 17 март 2015 | фамилно_име = Сепетлиев | първо_име = Димитър | дата = 5 март 2006 | издател = Point of View }}</ref>
Част от взетите на пленума решения трябва да се узаконят чрез гласуване в Народното събрание на негова сесия на 14 декември. Опозицията свиква голям митинг на площада пред парламента и настоява за ускореното премахване на ''Член 1'' и за деполитизация на държавните институции. След края на митинга група [[депутат]]и ([[Станко Тодоров]], [[Милена Стамболийска]], [[Благовест Сендов]] и [[Нешка Робева]]) излизат и се опитват да говорят пред митингуващите<ref group = "notes">Според Живковската конституция е необходим един месец за гласуване на промяната и депутатите се опитват да обяснят това.</ref>, но са посрещнати с викове: ''Оставка! Оставка! Вън от парламента!''. Петър Младенов също прави опит за обръщение към гражданството като [[държавен глава]], но бива освиркан и произнася фразата, която по-късно прекъсва политическата му кариера: ''По-добре танковете да дойдат!''<ref group = "notes">имайки предвид реалната опасност разгневената тълпа да нахлуе и да се разправи с депутатите и охраната в парламента. Събитията са заснети от оператора Евгени Михайлов, но репликата става известна едва през юни 1990 г. като част от предизборен видеоклип на СДС</ref><ref name="PoV"/> С усилията на ръководителите на СДС, призоваващи хората да се разотидат, напрежението е свалено, но хората продължават да изискват незабавни промени
Предвид създалата се напрегната ситуация в [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] се формират две линии на поведение – консервативна и радикална. Консерваторите настояват за отлагане на парламентарните избори и разисквания по текст на нова конституция в съществуващото Народно събрание. Представителите на радикалното крило начело с [[Андрей Луканов]] и Петър Младенов настояват за започване на диалог с опозицията, за евентуално включване на нейни представители в правителството, за бързо насрочване на парламентарни избори и за поставяне икономиката на [[Пазарна икономика|пазарна основа]]. И докато тези две концепции се състезават помежду си, събитията в другите социалистически източноевропейски страни набират скорост<ref name="PoV"/>. В [[ГДР]], [[Чехословакия]] и [[Полша]] старите партийни ръководства са свалени и са сформирани нови правителства, а в [[Румъния]] избухва истинско [[въстание]], диктаторът [[Николае Чаушеску|Чаушеску]] и съпругата му са осъдени набързо на смърт от т.нар. „военен съд“ и са разстреляни. В крайна сметка Политбюро приема идеята за преговори с опозицията под формата на [[кръгла маса]] от 3 януари 1990 г. Преди това ЦК прави още един компромис – на 29 декември 1989 г. взема решение да се върнат рождените имена на българските турци, с което слага край на Възродителния процес<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://old.duma.bg/2004/1204/291204/obshtestvo/ob-2.html | заглавие = Краят на „възродителния процес“. | достъп_дата = 16 март 2015 | фамилно_име = Баева | първо_име = Искра | дата = 29 декември 2004 | труд = [[Дума (вестник)|Дума]] | цитат = Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока}}</ref>.
| |||