Благун (дъб): Разлика между версии

'''Благунът''' (''Quercus frainetto'') е [[Широколистни|широколистно]] [[листопадни|листопадно]] [[дърво]], високо до 30 m. Младите [[клон]]ки в началото са овласени, а по-късно – голи. [[Лист]]ата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 – 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене.

== Разпространение ==
Видът се среща на [[Апенински полуостров|Апенините]], основно на [[Балкански полуостров|БалканскиятБалканския полуостров]], (плюсдо [[Унгария]]северозападната ичаст [[Румъния]])на и северозападна [[Мала Азия]]; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 м<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1</ref> надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид в България са съхранени в [[Малешевска планина|Малешевската планина]] на територията на резервата [[Соколата]].

Народни, диалектни и старинни названия:<ref>П. Козаровъ (1925), ''Български народни названия на растенията'', София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59</ref> ''лопухъ, лапухъ'' (Кюстендилско, Радомирско), ''лопунъ'' (Софийско и Трънско), ''граничово, грань, граница, гранѝка, гръница,'' (Софийско), ''горунъ'' (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), ''гореначка'' – за малки екземпляри (Троянско), ''магерешлякъ'' (Софийско), '''''унгарски дѫбъ''''' (стар.), ''плочкач'' (Македония{{източник||2020|02|19}}).