|
'''Кръстоносните походи''' са мащабни [[Война|военни]] и [[Догма|религиозно-доктринални]] кампании, предприемани през [[Средновековие]]то в защита на интересите и идеологията на [[Римокатолическата църква]]. Те са значително [[Политика|политическо]], [[Общество|социално]], [[култура|културно]] и [[Религия|религиозно]] явление, променило чувствително хода на световната история. Между 1095 г., когато започват и 1291 г., когато латинските християни са прогонени от [[Кръстоносна държава|кръстоносните държави]] в [[Леванта]], са извършени многобройни експедиции към [[Светите земи]] с цел тяхното отвоюване и защита. Кръстоносните походи продължават и след това, когато [[Югоизточна Европа]] трябва да бъде защитена от нашествията на [[османските турци]]. През XVI век кръстоносните походи престават с настъпването на протестантската [[Реформация]] и ограничаването на папската власт<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Crusades | автор = Thomas F. Madden Marshall W. Baldwin Gary Dickson | труд = Encyclopedia Britannica| дата = 25 октомври 2019 | достъп_дата = 23 февруари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Crusades| език = en | цитат = }}</ref>.
{{от пренасочване|Кръстоносец|животното|Паяк кръстоносец}}
Участниците в походите се наричат ''кръстоносци'' – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – ''[[рицар]]и, [[Монах|монаси]], хора от простолюдието''. Те воюват предимно срещу [[ арабисарацини]], [[ Алморавиди|маври]], [[ селджукиселджуци|селджукски]] и [[османски турци]], [[езичество|езически]] народи от [[Прибалтика ]]. Важно място в църковната дейност заема борбата с [[ерес|еретиците]], като най-известен поход от този род са Албигойските войни между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и [[Албигойски кръстоносен поход]]. ▼За кръстоносни походи могат да се приемат и войните от испанско-португалската [[Реконкиста]].
Точният брой на кръстоносните походи в този им замисъл не може да бъде известен. Освен 9-тедеветте, традиционно приемани като „големи“, са били проведени и множество по-малки по мащаб походи , не само в [[Палестина]], но и в [[Централна Европа]] и [[Испания]]. Насочени най-често срещу идеологическия враг – [[Мюсюлманин|мюсюлмани]] и християнски [[ерес|еретици]], нерядко техен обект са и лични врагове на [[папа]]та и [[Монарх|монарсите]]. ▼'''Кръстоносните походи''' са мащабни [[Война|военни]] и [[Догма|религиозно-доктринални]] кампании, предприемани през [[Средновековие]]то в защита на интересите и идеологията на [[Римокатолическата църква]]. Те са значително [[Политика|политическо]], [[Общество|социално]], [[култура|културно]] и [[Религия|религиозно]] явление, променило чувствително хода на световната история. Кръстоносните походи целя̀т:
* ''разширяване или защитаване позициите на католическата религия,''
* ''превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи или угрозата от завладяване от такива,''
* ''потъпкване на еретически движения, за разправа с непокорни на църквата хора или на отделни владетели, включително населението на цели области и държави.''
Особено важно място сред изначалните и [[Прокламация|прокламирани]] мотиви за предприемане на кръстоносните походи заема т.нар. защита на [[Светите земи]], т.е. осигуряването на християнска власт над тях.
▲Участниците в походите се наричат ''кръстоносци'' – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – ''[[рицар]]и, [[Монах|монаси]], хора от простолюдието''. Те воюват предимно срещу [[араби]], [[Алморавиди|маври]], [[селджуки|селджукски]] и [[османски турци]], [[езичество|езически]] народи от [[Прибалтика]].
Важно място в църковната дейност заема борбата с [[ерес|еретиците]], като най-известни походи от този род са [[Катарство|Албигойските войни]], провели се между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и [[Албигойски кръстоносен поход]].
За кръстоносни походи в най-общ смисъл могат да се приемат и войните от испанско-португалската [[Реконкиста]], както и тези, предприети за завладяването и християнизирането на езическа [[Латинска Америка]], а също и на части от [[Южна Азия]] и [[Африка]], от страна на [[римокатолицизъм|католическите]] владетели.
[[Владислав III|Някои кръстоносни походи]] са предприети в защита на християните от [[Югоизточна Европа]] от нашествията и властта на османските турци. Пример за това е походът, предприет през 1396 г. от унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски]], който и след разгрома на войските му при [[Битка при Никопол (1396)|Никопол]] продължава опитите си за завземане на балканските земи обратно от османците. Унгарският крал същевременно провежда политика, насочена към [[васал]]но обвързване на населението и владетелите им с [[Кралство Унгария]] и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], на която е император от 1410 до 1437 г.
▲Точният брой на кръстоносните походи в този им замисъл не може да бъде известен. Освен 9-те традиционно приемани като „големи“, са били проведени и множество по-малки по мащаб походи, не само в [[Палестина]], но и в [[Централна Европа]] и [[Испания]]. Насочени най-често срещу идеологическия враг – [[Мюсюлманин|мюсюлмани]] и християнски [[ерес|еретици]], нерядко техен обект са и лични врагове на [[папа]]та и [[Монарх|монарсите]].
== Исторически контекст ==
| 