Мия Фароу: Разлика между версии

'''Мия Фароу''' ({{lang|en|Mia Farrow}}, родена '''Мария де Лурд „Мия”„Мия“ Вийе Фароу''') е американска актриса, активистка и бивш модел.

Става известна с ролята си на Розмари във филма на [[Роман Полански]] „[[Бебето на Розмари]]”“ (''Rosemary's Baby'', 1968 г.), както и с участието си в много от филмите на [[Уди Алън]]. Участията ѝ в над 50 филма ѝ носят награда „[[Златен глобус]]”“, както иоще седем номинации за същия приз, три номинации за наградите на [[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|БАФТА]] и награда за най-добра актриса на [[Международен филмов фестивал в Сан Себастиан|Международния филмов фестивал в Сан Себастиан]].

Фароу е известна с активната си дейност като [[посланик на добра воля на УНИЦЕФ]] и участието си в хуманитарни акции в [[Дарфур]], [[Судан]]. През 2008 г. списание „[[Тайм (списание)|Тайм]]”“ я определя за една от най-влиятелните личности в света.<ref>[http://content.time.com/time/specials/2007/article/0,28804,1733748_1733756_1735264,00.html content.time.com]</ref>

Има два брака – с певеца [[Франк Синатра]] (1966- – 1968) и с композитора [[Андре Превин]] (1970- – 1979).

Мия прави актьорския си дебют едва на двегодишна възраст с участието си в документален филм. В продължение на много години работи като модел, а през 60-те години започва да се снима в поддържащи роли в киното. През 1964 г. става популярна с участието си в сапунената опера „Пейтън Плейс”Плейс“ (1964- – 1966), което прекратява по настояване на тогавашния си съпруг [[Франк Синатра]].

Световна слава ѝ носи ролята на Розмари в психодрамите „[[Бебето на Розмари]]“ (''Rosemary's Baby,'' 1968 г.), която жъне огромен успех сред публиката и критиците и до днес се счита за класика в [[Ужаси|хорър]] жанра. За тази роля получава награда „[[Златен глобус за изгряваща актриса]]”“. Впоследствие участва заедно с [[Елизабет Тейлър]] и [[Робърт Мичъм]] в английския филм „Тайната церемония“ (''Secret Ceremony'', 1968 г.) и си партнира с [[Дъстин Хофман]] в мелодрамата „Джон и Мери“ (''John and Mary,'' 1969 г.).

През 70-те Фароу играе в няколко класически пиеси в [[Лондон]], включително „Мери Роуз”Роуз“ на [[Джеймс Матю Бари|Дж. М. Бари]], „Три сестри”сестри“ и „Иванов”„Иванов“ на [[Антон Чехов|Чехов]]. Тя става първата американска актриса, присъединила се към [[Кралска шекспирова трупа|Кралската шекспирова трупа]]. Има и участия на Бродуей. През този период участва в няколко филма, включително трилъра „Зло не виждам”виждам“ (''See No Evil,'' 1971 г.), „[[Доктор Попол]]”“ (''Docteur Popaul'', 1972 г.) на френския режисьор [[Клод Шаброл]] и „[[Великият Гетсби (филм, 1974)|Великият Гетсби]]”“ (1974 г.), в който изпълнява ролята на Дейзи Бюканън. През 1978 г. играе в станалия култов филм на режисьора [[Робърт Олтмън|Робърт Олтман]] „Венчавка”„Венчавка“ (''A Wedding'').

10-годишната ѝ̀ творческа и лична връзка с режисьора [[Уди Алън]] води до поврат в актьорската ѝ кариера и плодотворно сътрудничество между двамата през 80-те и в началото на 90-те години. Мия Фароу участва в почти всички филми на Алън през този период, включително изпълнява главните роли в „Зелиг”„Зелиг“ (''Zelig''), „[[Дани Роуз от Бродуей]]” (''Broadway Danny Rose''), „[[Пурпурната роза от Кайро]]” (''The Purple Rose of Cairo''), „[[Хана и нейните сестри]]”“ (''Hannah and Her Sisters''), „[[Радио дни]]” (''Radio Days'') и „Алис”„Алис“ (''Alice''). Фароу озвучава и главната роля в анимационния филм „[[Последният еднорог (филм)|Последният еднорог]]”“ (''The Last Unicorn'', 1982 г.).

Фароу намалява филмовите си участия през 90-те години, посвещавайки се на отглеждането на по-малките си деца. През 2006 г. изпълнява ролята на г-жа Бейлок, бавачката на Сатаната, в римейка на „[[Поличбата 666|Поличбата]]”“, за която получава широко признание от критиците, както и в първата част от трилогията на [[Люк Бесон]] „[[Артур и минимоите]]”“. През 2014 г. Фароу се завръща с роля на Бродуей в пиесата „Любовни писма”писма“.

Фароу активно се ангажира с конфликта в [[Дарфур]], [[Судан]], и неколкократно пътува до там, включително с филмов екип, подготвящ документалния филм ''Darfur: On Our Watch.'' През 2007 г. инициира кампанията „Олимпийска мечта за Дарфур”Дарфур“, която цели да промени политиката на [[Китайска народна република|Китай]] в подкрепа на [[судан]]ското правителство, възползвайки се от подготовката на [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпийските игри в Пекин]] през 2008 г. и фокуса на световното обществено и медийно внимание към тях. Актрисата подпомага създаването на архивите на Дарфур, документиращи културните традиции на местните племена, като записва над 40 часа песни, танци, детски приказки и разкази за геноцида на хора от бежанските лагери в района.

През 2009 г. Фароу озвучава документален филм, ''As We Forgive'', посветен на оцелелите от [[Геноцид в Руанда|геноцида в Руанда]]. Застъпва се и за правата на коренното население на Еквадор по повод съдебен процес срещу петролния гигант [[Шеврон корпорейшън|Шеврон]]. За хуманитарната си работа Мия Фароу получава няколко награди, както и място в класацията на списание „[[Тайм (списание)|Тайм]]”“ за една от най-влиятелните личности в света за 2008 г.

Мия Фароу се омъжва за [[Франк Синатра]] на частна церемония в [[Лас Вегас]] на 19 юли 1966 г. По това време актрисата е на 21 години, а Синатра – на 51. Синатра настоява Фароу да се откаже от актьорската си кариера, с което тя първоначално се съгласява и го придружава, докато той се снима в няколко филма. Впоследствие актрисата се ангажира с роля в „Бебето на Розмари”Розмари“, което води до разрив в отношенията със съпруга ѝ, и през 1968 г. двамата се развеждат. Остават приятели до смъртта на Синатра през 1998 г.

На 10 септември 1970 г. Мия Фароу се омъжва за диригента и композитор [[Андре Превин]], от когото ражда три деца (близнаците Матю и Саша, и Флетчър). Двойката осиновява още три деца - – новородените Ларк Сонг Превин и Съмър „Дейзи”„Дейзи“ Сонг Превин от [[Виетнам]] и Сун-И Превин от [[Южна Корея|Корея]]. Развеждат се пред 1979 г.

През същата година актрисата започва близо 10-годишната си връзка с филмовия режисьор [[Уди Алън]], по време на която участва в 13 от неговите филми. Двамата никога не се женят, и дори не живеят заедно, а близо един до друг, в противоположните краища на [[Сентръл Парк]] в Манхатън. Въпреки това през 1991 г. Алън осиновява две от осиновените по-рано от Мия Фароу деца - – Мойсей Фароу и Дилън Фароу. Двойката има едно дете - – Ронан Фароу. Връзката на Мия Фароу и Уди Алън приключва през 1992 г. с шумен скандал, след като режисьорът започва сексуална връзка с осиновената дъщеря на Фароу [[Сун-И Превин]].