Индже войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 2A00:4802:2C3:500:8845:D6A3:FD14:615B (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
Ред 30:
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из [[Странджа]], [[Сакар]] и Бакаджиците. Знаменосец му е бил [[Кара Кольо|Кара Кольо Омарчалията]]. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През [[1806]] г. заминава за [[Молдова (област)|Молдова]], където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан ''капитан Индже'' и ''Стоян волентир''. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от [[1821]] г. като хилядник, заедно с [[Кара Кольо]]. Геройски загива в сражение с турци на 17 юни 1821 в [[Битка при Скулени|битката при Скулени]] на река Прут.<ref>История на гр. Сливен, т. II, с. 50 – 51.</ref><ref>Пламен Павлов, [http://www.fakel.bg/index.php?t=4100 Познатият и непознат Индже войвода], сп. Факел, 27.12.2014 г.</ref>
 
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява [[Йордан Йовков]] за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „алек е як„Старопланински легенди“.
 
== Индже войвода в литературата ==
Ред 49:
 
== Външни препратки ==
* СаламПанайот Маджаров, [http://www.promacedonia.org/giliev/pm2/pm_9.htm „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“], глава от книгата „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2001
* [[Мая Горчева]], [http://www.litclub.com/library/kritika/maya/pamet.html „Амнезиите и паметта на литературата: два образа на Индже в българската литература“], [[Литературен клуб]], електронна публикация на 6 април 2005 г.
* Костадин Аршинков, [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=45252 „Златото на Индже взе ума на трима иманяри“], в. „Стандарт“, 3 юли 2004