Раймон дьо Поатие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
мРедакция без резюме
Ред 10:
 
== Втори кръстоносен поход ==
Най-злият враг на Раймон става емирът на Алепо [[Имад ад-Дин ЗангиЗенги]]. Когато в 1146 година той е убит, мястото на му в Алепо заема неговият син-аскет [[Нур ад-Дин ЗангиЗенги]]. Борбата се води с променлив успех – Раймон изпитва дефицит от жива сила. В многолюдната Антиохия (възможно, 100 000 или 150 000 жители) има хора от всякакви занятия, но не и войници. Княз Раймон реално не може да събере повече от 700 рицари плюс съответния контингент пехота (обичайно, превишаваща числеността на тежката конница в 5 – 10 пъти). Затова напълно естествено, пристигането на морското пристанище Сен-Семион на френските кръстоносци на [[Луи VIII (Франция)|Луи VII]] Младия, Раймон преценява като шанс да нанесе чувствителен удар по главния си противник.
 
Централна операция така и не се състоявареалзира, макар много рицари охотно да приемат участие в набези на съседна територия, благото не е далеко – от стоящото на изток Алепо, Антиохия я делят по-малко от 100 км по път.
 
Несъмнено, на много от французите-северняци южнякът Раймон Поатие се харесва много. Силен и храбър, той съчинява стихове, макар че не може да пише и чете. Затова, на всички основания е, красноречив и куртоазен. В края на краищата, това не е удивително, защото баща му е [[трубадур]]. В това време всичко куртоазно става наповтаря модата в Париж, особено с появяването в качество на съпруга на краля на херцогинята на Аквитания, [[Елеонор Аквитанска|Алиенора]]. На Луи VІІ не му харесва вниманието на поданиците му към княза, а още по-малко възхищението към Раймон от собствената му жена Алиенора, която придружава краля в похода.
 
Двадесетгодишната [[Елеонор Аквитанска|Алиенора Аквитанска]] е племенница на Раймон, но се говори за прекалена близост между двамата родственици. Слуховете преминават из европейските кралските дворове и се коментират от съвременните хронисти. Но бързият преход на Луи към [[Ако|Акра]] едва ли може да се обясни с кавга със съпругата му, а по-вероятно с интригите на кралица Мелисанда, която праща много тайни и явни емисари в Антиохия, за да извикат бързо Луи. Вдовица от 1143 година ([[Фулк Йерусалимски|Фулк]] загива на лов през ноември), Мелисанда просто не може да допусне Антиохия да прихване похода. Освен това, в Акра вече се намира германският крал [[Конрад III]], и така немците изпреварват французите, показвайки по-голямо кръстоносно усърдие. Така че от съвременна гледна точка става дума за политика, а не за слухове.