Михаил VII Дука: Разлика между версии

| управление= [[1067]] г. - – [[1078]] г.

След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремволитиса и Михаил VII отново застават начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII - – [[Михаил Псел]], с помощта на варяжката гвардия принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на [[21 октомври]] [[1071]] г. Михаил VII е коронясан като самостоятелен владетел на империята.

[[Файл:Dukász Mihály VII.jpg|мини|ляво|260px|Михаил VII - – изображение върху емайлова плака от [[Корона на свети Стефан|короната на Унгария]]]]

В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след [[битката при Манцикерт]]. Михаил VII се опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин - – брат на бъдещия император [[Алексий I Комнин]], но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.

Положението се влошава още повече, след като западните [[нормани|нормански]] наемници във войската се разбунтуват в Анатолия. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря [[Йоан Дука (кесар)|Йоан Дука]]. И този път операцията се проваля - – войските на Йоан Дука са разбити, а той самият е пленен от западните наемници, които го заставят да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси военна подкрепа от селджукските турци, в замяна на което признава териториалните им придобивки в Мала Азия. Византийската армия начело със стратега [[Алексий Комнин]] (бъдещият император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан [[Малик Шах I]], разбиват разбунтувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.

Въпреки че император Михаил VII продължава да се ползва от съветите на чичо си Йоан Дука и на Михаил Псел, той все повече фаворизира финансовия си министър Никифорица. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволява на Никифорица да се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличава данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Никифорица дори прибягва до конфискация на частна собственост и експропиира църковно имущество. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислят прозвището '''Парапинак''' (''четвърт паница''), тъй като ако по-рано с една монета можело да се купи един ''пинак'' (виз. мерна единица, "паница"„паница“) жито, то при неговото царуване същата цена стига само за ''една четвърт''<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005].</ref>.

Като резултат от данъчната политика на Никифорица, през 1074- – 1076 г. започва [[Бунт на Нестор]] в дунавската погранична област тема [[Паристрион]]. През 1077 г. в [[Тракия (тема)]] избухва нов военен метеж, този път начело с генерал [[Никифор Вриений]], който се провъзгласил за император в [[Адрианопол]], а негови войски начело с брат му Йоан достигат до стените на Константинопол. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник - – [[Никифор III Вотаниат|Никифор Вотаниат]], който се ползва с подкрепата на селджукския султан. На Вотаниат симпатизира значителна част населението в столицата, духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество и големите данъци.

Михаил VII Дука е женен за грузинската принцеса [[Мария Аланска]] - – дъщеря на грузинския цар Баграт IV. От нея Михаил VII има един син - – [[Константин Дука Багренородни]] съимператор от ок. [[1074]] до [[1078]] и от [[1081]] до [[1087]]/[[1088]] г.