Александър Стамболийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая за брой
Ред 44:
Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са спорни. Някои от тях са: [[поземлена реформа]] свързана с ограничение на размера на поземлената собственост; въвеждането на [[трудова повинност]], поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на [[правопис]]а. На практика е наложена земеделска [[диктатура]], крепена от т. нар. [[Оранжева гвардия]], комбинирана с [[авторитаризъм|авторитарно]] управление.
 
Междувременно под натиска на [[Антанта]]та в България през 1921 г. са настанени [[Пьотър Врангел|Врангеловите]] [[Бяла гвардия|белогвардейски]] войски, които са около 24, 000 души. След извършени обиски са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. На 11 май те са разпуснати с постановление на правителството, а техни висши чинове са арестувани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението.
 
През [[1922]] година е проведен [[референдум]] за съдене на виновниците за националните катастрофи. На него привържениците на БЗНС и [[БКП]] с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военен елит на България по време на войните [[1913]] – [[1918]]. По-късно се провеждат политически репресии както срещу БКП, така и срещу буржоазната [[Опозиция (политика)|опозиция]]. Основен инструмент на репресиите е т.нар. [[Оранжева гвардия]] – леко въоръжени отряди селяни, верни на БЗНС и Стамболийски.