Харалд Хардрада: Разлика между версии

Харалд Сигурдсон Хардроде е роден през [[1015]]. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал [[Харал Прекраснокосия]]. Майка му е [[Аста Гудбрандсдатер]], която била омъжена за [[Харалд Гренландеца]], от когото ражда [[Олаф II|Свети Олаф II]], но останала вдовицаовдовяла след смъртта на мъжа си, се омъжва повторно за Сигурд Сир. По такъв начин Харалд Хардроде е полубрат на Свети Олаф II по майчина линия.

Още като дете Харалд се отличавал с войственвойнствен нрав. През 1030 г. на 15-годишна възраст участвалучаства в битката при Стикластадир срещу [[Кнут Велики]], в която [[Олаф II|Свети Олаф II]] загива. Самият Хардроде биле ранен и известно време се укривалукрива, докато се лекуваллекува, а след това напусналнапуска Норвегия. Извън границите на страната той събралсъбира военен отряд и се прехвърлилпрехвърля в [[Киевска Рус]] на служба при [[Ярослав I]].

Няколко години по-късно Харалд и хората му заминализаминават за [[Константинопол]], където билиса наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличилотличава в няколко военни кампании, в които ръководелръководи относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участвалиучастват във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. Във войната срещу цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успялауспява да установи господството си над България в [[1041]] г., норманите ималиимат решаващ принос в ключовата [[Островска битка]], aа старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] билае съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столица [[Осло]] викинга Харалд Хардроде, описан в една сага като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681 – 2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години на 11 в. Харалд се върналзавръща в [[Киев]], където се оженил за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]].

През [[1045]] Харалд Хардроде се върналзавръща в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] биле принуден да го признае за съвладетел. Харалд посветилпосвещава следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд Хардроде станалстава самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания билиса прекратени едва през [[1062]], когато Харалд и Свенд взаимно се призналипризнават за крале на двете държави.

През [[1066]] Харалд предявилпредявява претенции към трона на [[Англия]] и с помощта на графа на Нортумбрия [[Тостиг]] дебаркиралдебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при [[Фълфорд]], норвежките войски билиса разгромени от английския крал [[Харолд II|Харолд Годуинсън]] в [[битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]], като Харалд и Тостиг били убитизагиват. Няколко седмици по-късно обаче Харолд IIГодуинсън претърпяле поражениепобеден в [[битка при Хейстингс|битката при Хейстингс]] и Англия билае завладяна от [[нормани]]те.