|
== Биография и обществен живот ==
За ранния живот на Гийом Тирски не се знае много, както и за неговия произход и етническа принадлежност. Предполага се, че произлиза от френско или италианско [[търговия|търговско]] семейство, пристигнало в [[Близък изток|Близкия изток]] за да се възползва от новооткритите [[пазар]]ни възможности. Той е представител на новото поколение отвъдморски християни<ref>Наричани от французите не без презрение ''„Poulain Outremer“''.</ref>, които са новатановото държавнотворческанаселение сила зана [[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]].
Роден в [[Йерусалим]] и като дете е обучаван от [[схоластика|схоластиците]] на [[Килийно училище|катедралното училище]] към [[Йерусалимски храм Възкресение Христово|Храма на Божи Гроб]], където изучава [[латински]], [[гръцки]], [[фарси]] и [[арабски]] заедно с църковните канони. По-късноОколо пътува1145 заг. Париж,отпътува къдетода изучавапродължи [[теология]],образованието [[философия]]си ив [[Евклид|евклидоваучени математика]]центрове (предикато основаванетоБолоня наи [[УниверситетПариж, на Париж|Университета"двата нанай-важни Париж]]интелектуални ицентъра неговияв колежхристиянските [[Сорбона]]та)държави през XII век."<ref>G. НазначенA. заLoud [[архидякон]]and наJ. ''[[Тир]]скияW. Cox, "The [[митрополит]]'Lost', ставаAutobiographical възпитателChapter наof престолонаследникаWilliam наof [[ЙерусалимскоTyre's кралство|ЙерусалимскотоChronicle кралство]](Book XIX.12)", ''[[принц]]The БалдуинCrusades: An Encyclopedia'', ed. [[Посланик]]Alan наV. ЙерусалимскотоMurray кралство(ABC-Clio, в2006), [[Рим]]vol. и [[Константинопол]]4, сключваAppendix: презTexts [[1168]]and годинаDocuments съюз#4, сp. [[император]]1306.</ref> [[МануилМакар Iи Комнин]].официално Презда [[1174]]не годинаса еоще назначенуниверситети, затези Тирскицентрове митрополитимат имногочислени нашколи, практикасъществуващи ръководиотделно [[политика]]таот накатедралните Йерусалимскотоучилища кралство.и Взимас участиенезависими впреподаватели, [[Третикъм латеранскикоито събор|Третиясе латеранскистичат събор]]студенти вот Римцяла през [[1179]]Европа<ref>Jacques годинаVerger, който"The приемаbirth ''правилатаof заthe [[избори|избор]]universities". на [[папа|папи]]''.A СледHistory смърттаof наthe БалдуинUniversity IVin през [[1185]] годинаEurope'', положениетоvol. на1: ЙерусалимскотоUniversities кралствоin сеthe влошаваMiddle иAges, Вилхелмed. ТирскиHilde заминаваde заRidder-Symoens Франция(Cambridge заUniversity даPress, организира1992), иpp. търси47–50.</ref>. подкрепаТам заизучава нов[[теология]], [[кръстоносенфилософия]], поход[[математика]]., Награжднско призиваи муцърковно откликватправо. кралетеСлед наколо Франция20 игодини<ref>{{Цитат [[Англия]].уеб В| крайназаглавие сметка,= усилиятаWilliam наof ВилхелмTyre’s ТирскиEducation, се1145/65 увенчават(from сthe успех,“lost” иchapter еof организиранhis [[Трети кръстоносен поход]].History)
| автор = | труд = | дата = | достъп_дата = 14 март 2020| уеб_адрес = http://prh3.arts.cornell.edu/447/texts/wteduc.htm| език = en
Гийом| сецитат завръща= у}}</ref> домасе преззавръща 1165в г.Йерусалимското кралство подготвен за най-високите нива на църковната и политическа власт в Йерусалимското кралство. Той бързо се издига до [[дякон|архидякон]] на Тир – 1167 г. През 1169 г. пътува за [[Рим]], натоварен с дипломатическа мисия от крал [[Амалрик I (крал на Йерусалим)|крал Амалрик I]]. При завръщането си през 1170 г. получава кралското благоволение да бъде посочен за учител на кралския син [[Балдуин IV (крал на Йерусалим)|Бодуен]]. Непосредствено наблюдаващ престолонаследника, ерудита Гийом първи разпознава белезите на ''[[лепра]]'', от която по-късно страда и умира Бодуен IV <ref>Edbury and Rowe, 1988, pg. 17; Bernard Hamilton, ''The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Latin Kingdom of Jerusalem'' (Cambridge University Press, 2000), pp. 27 – 28.</ref>.
[[Посланик]] на Йерусалимското кралство в [[Рим]] и [[Константинопол]], сключва през [[1168]] година съюз с [[император]] [[Мануил I Комнин]]. През [[1174]] година е назначен за Тирски митрополит и на практика ръководи [[политика]]та на Йерусалимското кралство.
През 1179 г. Гийом Тирски [[Вселенски събор|участва и документира]] [[Трети Латерански събор|Третия Латерански събор]], издал канонични правила за осъждане на [[Валденси]]те, [[Катари]]те и установяване на ред за избиране на [[Папа|римски папа]]. Хрониките на Гийом от този събор са загубени за историографията. На връщане от Рим Гийом е натоварен от [[Александър III (папа)|папа Александър III]] с нова дипломатическа мисия до [[Константинопол]], целяща затопляне на отношенията между [[Византия]] и [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]].
Гийом се завръща в Йерусалимското кралство през 1180 г. в навечерието на избора на нов Патриарх на Йерусалим – 6 октомври. Фаворити за позицията са самия Гийом и Ираклий от Кесария. Слуховете са допускали, че Ираклий е любовник на неудовлетворената кралица на Йерусалим ''Агнес дьо Куртене'', управляваща от името на сина си, прокажения крал Бодуен. Това печели избора за Ираклий, а за представителя на загубилата [[партия]] Гийом остава Тирското Архиепископство.
След като ''Раймонд, бивш [[регент]] на кралството'' излиза от немилост, той осигурява на фаворита си Гийом Тирски [[канцлер]]ския печат на Йерусалимското кралство. Това възражда враждата между Гийом и Ираклий Кесарийски, която достига дотам, че йерусалимския патриарх отлъчва от църквата своя тирски архиепископ след обвинение в опит за отровителство от страна на Гийом.
След смъртта на Балдуин IV през [[1185]] година, положението на Йерусалимското кралство се влошава и Гийом Тирски заминава за Франция, за да организира и търси подкрепа за нов [[кръстоносен поход]]. На призива му откликват кралете на Франция и [[Англия]]. В крайна сметка, усилията му се увенчават с успех, и е организиран [[Трети кръстоносен поход]].
Гийом от Тир умира като действащ архиепископ и канцлер на 29 септември 1186 г. Според други източници<ref>Roger of Wendover, английски средновековен хронист. Този източник обаче трябва да се поставя под съмнение, тъй като ''Roger of Wendover'' е съвременник на похода и като такъв е изпълнен с религиозен патос. Това не е белег на обективност, а хронистите често цитират дори неприсъствали, но твърде авторитетни ''свидетели'' за да придадат достоверност на историческия акт, документиран от тях.</ref> смъртта му не настъпва преди 1188 г., когато Гийом присъства в [[Жизор]] на обявяването на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] от [[Филип II (Франция)|Филип II]] и [[Ричард I (Англия)|Ричард I]].
[[Файл:BaudouinDeBoulogneAndThe Armenians.jpg|мини|''Крал [[Балдуин дьо Булон|Бодуен]] получава почести от [[Арменско кралство Киликия|арменците]]'' в [[Едеса]], страница с миниатюра от ''Historia orientalium principum'', 1286 г.]]
== Творчество ==
ВилхелмГийом Тирски е [[автор]] на 22 [[история|исторически]] книги, обединени под общо заглавие – на [[латински]]: ''Historia belli sacri a principibus christianis in Palaestina et in Oriente gesti''. ''[[Монах]]а Харолд'' добавя 7 книги към написаните от Тирски, а неизвестен по име монах довършва историята на Тирски до 1275 година.
[[Файл:P author.svg|20 px]] ''Historia s. Gesta orientalium principum''
[[Файл:P author.svg|20 px]] ''L'Estoire d'Eracles empereur et la conqueste de la terre d'Outremer, in Recueil des historiens des croisades, Historiens occidentaux,'' томове I-II, преиздавани през 1844 и 1859 г.
''Гийом от Тир е цитиран източник от много историци, засягащи [[кръстоносен поход|кръстоносната тема]].''
'''Осъвременени преводи и издания:'''
* ''La Gran Conquista de Ultramar'', ed. Pascalis de Goyganos. Madrid, 1858.
[[Категория:Историци]]
[[Категория:Кръстоносни походи]]
[[Категория:Болонски университет]]
| 