Марк Твен: Разлика между версии

''“Хъкълбери Фин”'' ([[1884]]) днес се смята за най-високото художествено постижение на Марк Твен. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и ''“Том Сойер”'', на който е нещо като продължение. Хък, който не може да пише, “разказва” за приключенията си. Книгата откровено - без снизхождение и морализиране - представя кратък период от живота на едно отхвърлено от обществото момче, син на пропаднал [[алкохолизъм|пияница]] . Хък мрази цивилизацията, тя му е чужда. Опитите да бъде превъзпитан от благочестивата вдовица мис Дъглас не успяват. Хък избягва и потегля със сал по река [[Мисисипи]]. Към него се присъединява избягалия негър Джим. Кулминацията в романа е сцената с колебанието на Хък, дали да предаде Джим на господарите му, които го издирват или да не го предаде. И когато взема решението да не го предава, пък ако ще и да Господ да го накаже за това, съвестта и расовите предразсъдъци на цяла четяща Америка са подложени на изпитание. Оказва се, че едно неуко момче може да има по-здрави морални устои от всички, които са се опитвали да му преподават морал. През [[1900]] г. в ''“Човекът, който поквари Хадлибърг”'' Твен пише: ''"Нямам расови предразсъдъци... Единственото, което ме интересува, е дали даден човек е човешко същество – и толкова.”''

 

 

През 1890-те Твен загубва повечето от спестяванията при несполучливи финансови операции и собствената му издателска къща банкрутира. За да се съвземе от удара, потегля на световно лекторско турне, по време на което Суси, любимата му дъщеря, умира от менингит. Твен обикаля [[Нова Зеландия]], [[Австралия]], [[Индия]] и [[Южна Африка]] и се завръща в [[САЩ]] през [[1900]]. През [[1902]] решава да посети родния си град Ханибал, вдъхновил няколко от романите му. Плановете му за спокойно посещение са провалени от над 100 репортери, които го следват по петите и описват всяка негова стъпка.