Франсоа-Доминик Тусен Лувертюр: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на редакции на Негър, възвръщане към последната версия на BloodFire
Негър (беседа | приноси)
премахната редакция 997927 на Nk (беседа)върнат вандализъм на Спас Колев
Ред 16:
Макар че докато е жив това не е широко известно, по времето на робското въстание, което оглавява, той всъщност е свободен човек. Освободен е от [[робство]] на 33-годишна възраст и според колониалните регистри държи под наем около 150 дка с 13 роби, отглеждащи [[кафе]]. По времето на наемането на тази земя той все още не може да се подписва, но в началото на въстанието вече може да пише.
 
[[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] оказва силно въздействие на острова. Вдъхновени от новата философия на [[Просвещение]]то, [[Франция|французите]] обявяват [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]], обхващаща всички свободни хора. Когато това обещание е оттеглено под натиска на [[плантация|плантаторите]], това предизвиква масови бунтове на роби. Тусен не взима участие в кампанията на [[Венсан Ож]], богат свободен чернокожнегър, който се опитва да издейства избирателни права за тази група. Ож е разгромен през октомври [[1790]]. За сметка на това Тусен става помощник на [[Жорж Биасу]] по време на бунта през август 1791. Въстанието се разраства бързо и армията на чернокожитенегрите постига изненадващи успехи срещу изтощените от болести и зле командвани европейски войски. През [[1793]] Тусен за кратко се съюзява с [[Испания|испанците]] и получава прякора Лувертюр, който приема за свое фамилно име. По-късно през същата година [[Великобритания|британците]] окупират по-голямата част от крайбрежните селища на Хаити, включително [[Порт о Пренс]].
 
През 1793 [[Леже Фелисит Сонтонакс]] и [[Етиен Полверел]], представители на френското революционно правителство в [[Париж]], предлагат свобода на робите, които се присъединят към тях във войната срещу белите контрареволюционни сили и чуждите нашественици. На [[4 февруари]] [[1794]] тези заповеди за еманципация са ратифицирани от [[якобинци|якобинското]] законодателно събрание в Париж, което забранява робството във всички територии на Френската република. В началото на май 1794 Тусен изоставя испанците и се присъединява към френската армия, заедно с хиляди чернокожинегри войници. При засилващия се авторитет на Тусен, тази френска армия от [[негри]], [[мулати]] и бели отблъсква британските и испански сили.
 
След като армията на Тусен печели седем битки за една седмица през януари [[1798]], британците се изтеглят от Хаити. През [[1799]] той навлиза в южния полуостров на страната и нанася поражение на мулатския генерал [[Андре Риго]], негов най-голям съперник за властта в колонията. Испанците са победени през [[1800]]. Тусен съставя комитет, който да напише [[конституция]] на колонията, която влиза в сила през [[1801]].