Клермонски събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Вижте също: нерелевантно |
неутрализация |
||
Ред 3:
Започва на 18 ноември 1095 г. със задача да постави на обсъждане и реши редица църковно-административни и църковно-политически въпроси. В заседанията и обсъжданията на въпросите за вярата присъстват и вземат участие представители на католическото духовенство и светски лица (предимно френски благородници и рицари). Клермонският събор потвърждава обвързаността на всички християни към „[[Мир Божий|Мира Божий]]“ и отлъчва [[крал на Франция|краля на Франция]] [[Филип I (Франция)|Филип I]] от Светата Църква, заради втория му неканоничен брак от 1092 г.
На 26 ноември 1095 г., след заседанието на събора в Клермон в присъствието на аристокрацията и духовенството, папа Урбан II произнася пламенна реч, призоваваща всички вярващи християни да се отправят на Изток, за да освободят [[Йерусалим]], [[Божи гроб]] и [[Светите земи]] от мюсюлманско управление (изтръгвайки ги от ръцете на неверниците), обещавайки на кръстоносците опрощение на греховете и дълговете, и други
В действителност, подобни щения за голяма и добре организирана кръстоносна кампания на Изток отдавна витаят сред западноевропейското общество, а и идеята за [[кръстоносен поход]] е повече от популярна сред католиците в страните от Западна Европа. Още в началото на 11 век, във византийската кампания на византийската [[Македонска династия]], насочена към [[Палестина]] през [[Сирия]], участват като наемници западноевропейци и най-вече [[нормани]]. По-късно, рицари и нормани се включват във византийското отвоюване на Сицилия от арабите, начело с [[Георги Маниак]]. Много западноевропейци участват и в малоазийската византийска кампания, завършила с катастрофа в [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]]. В действителност, именно тази християнска трагедия се превръща в повод за отправянето на папски призив за кръстоносен поход на събора в Клермон, за който римският първосвещеник е помолен от [[Алексий I Комнин]], въпреки наличието на [[Велика схизма]] от 1054 г., която разделя двете църкви.
В предпоследния ден на Клермонския събор, четвъртък, 27 ноември 1095 г., папата патетично се провиква: ‘“Dieu lo volti“‘ (Бог го желае!), с което слага началото на [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]], едно знаменателно събитие в историята, и в частност в [[медиевистика]]та.▼
▲В предпоследния ден на Клермонския събор, четвъртък, 27 ноември 1095 г., папата
Германските рицари, прибирайки се към земите си, били толкоз одързостени и надъхани, че преди да се отправят към Азия за да се бият с друговерците мюсюлмани за християнските светини, решили първо да се разправят със собствените си неверници, които им и били подръка, организирайки в движение и импровизирано т.нар. [[Германски кръстоносен поход, 1096]], жертва на който станали хиляди [[евреи]] живеещи по бреговете на [[Рейн]] – виж и [[гонения на евреите]].▼
▲Германските
== Източници ==
|