Аболхасан Банисадр
Аболхасан Банисадр (на персийски: سیِّدابوالحسن بنیصدر) е ирански политик, икономист и активист за човешки права. Първи президент на Ислямска република Иран.
| Аболхасан Банисадр | |
 | |
| 1-ви президент на Иран | |
| Мандат | 5 февруари 1980 г. – 20 юни 1981 г. |
|---|---|
| Наследник | Мохамед Али Раджай |
| министър на външните работи | |
| Мандат | 12 февруари 1979 г. – 29 ноември 1979 г. |
| министър на финансите | |
| Мандат | 27 февруари 1979 г. – 12 ноември 1979 г. |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 9 октомври 2021 г. |
| Националност |  Иран |
| Религия | Шиитски ислям |
| Деца | 3 |
| Полит. партия | няма |
| Образование | Парижки университет |
| Професия | писател |
| Подпис |  |
| Уебсайт | banisadr.org |
| Военна служба | |
| Години | 1980 – 1981 |
| Преданост | Иран |
| Командвания | Главнокомандващ на Въоръжените сили на Иран |
| Войни/Битки | Ирано-иракска война |
| Аболхасан Банисадр в Общомедия | |
Отстранен от поста на 20 юни 1981 г. след решение на парламента. Преди да бъде президент е министър на външните работи и на финансите.
Ранен живот редактиране
Банисадр е роден на 22 март 1933 г. в Хамадан, Иран.[1] Баща му е аятолах, близък до Рухолах Хомейни. Банисадр учи финанси и икономика в Парижкия университет. През 1972 г. баща му умира и на погребението в Ирак, за първи път се среща с аятолах Хомейни.
Банисадр участва в антишахското студентско движение в началото на 1960-те години и е хвърлен в затвора на два пъти. След това бяга във Франция. По-късно се присъединява към иранската съпротивителна група, водена от Хомейни, и се превръща в един от неговите главни съветници.[2] Завръща се в Иран заедно с Хомейни, когато революцията започва през февруари 1979 г. Написва книга за ислямските финанси, „Eghtesad Tohidi“, арабска фраза, която грубо се превежда като „Икономика на монотеизма“.
Кариера редактиране
След иранската революция, Банисадр става заместник-министър на финансите на 4 февруари 1979 г. и е на поста до 27 февруари 1979 г. Също така става член на революционния съвет, когато Мехди Базарган и други напускат съвета за да формират временно правителство.[3] След оставката на финансовия министър, на 27 февруари 1979 г., е назначен за министър на финансите от тогавашния премиер Базарган. На 12 ноември 1979 г. Банисадр е назначен за министър на външните работи, когато временното правителство подава оставка.
Банисадр е избран за срок от четири години като първи президент на Иран на 25 януари 1980 г., с подкрепата на 78,9% от гласовете. Хомейни остава Върховния лидер на Иран с конституционното право да отстрани президента.
Банисадр не е ислямски духовник, тъй като Хомейни настоява, че духовниците не трябва да се кандидатират за позиции в правителството. През август и септември 1980 г., Банисадр оцелява при две хеликоптерни катастрофи в близост до границата между Иран и Ирак. По време на войната между Иран и Ирак, е назначен за действащ главен командир от Хомейни на 10 юни 1981 г.[4]
Импийчмънт редактиране
Меджлисът (Иранския парламент) отстранява Банисадр в негово отсъствие на 21 юни 1981 г.,[5] с мотиви, срещу действията му относно духовниците във властта,[6] по-специално Мохамед Бехещи, ръководител на съдебната система. Самият Хомейни образува импийчмънта, който той подписва на следващия ден.
Дори преди подписването на документите за импийчмънт, Революционната гвардия овладява президентските сгради и градини, както и арестува журналистите от вестник, близък до Банисадр. През следващите няколко дни, те екзекутират няколко от най-близките му приятели, включително Хосейн Наваб, Рашид Садролхефази и Манушер Масуди. Аятолах Хосейн Али Монтазери е сред малкото хора в правителството, които подкрепят Банисадр, но скоро е лишен от правомощията си.
В същото време, иранското правителство забранява всички политически партии, с изключение на Ислямската републиканска партия. Правителствените сили арестуват и хвърлят в затвора членове на другите партии.
Банисадр се укрива в продължение на няколко дни преди отстраняването му, пазен от „Организация на муджахидините на иранския народ“. Опитва се да организира съюз на анти-Хомейни фракции, и да си върне властта, но избягва всякакъв контакт с про-шахските организации, които са в изгнание. Среща се няколко пъти с Масуд Раджави с целта да планират съюз, но след екзекуцията на 27 юли на Мохамадреза Саадати, Банисадр и Раджави разбират, че е опасно да останат в Иран.[7]
Според Банисадр, този импийчмънт е преврат срещу демокрацията в Иран.
Изгнание редактиране
На 29 юли 1981 г., Банисадр и Масуд Раджави отлитат тайно на борда ирански Боинг 707, пилотиран от полковник Бехзад Моези. Под прикритието на рутинен полет, се отклоняват до турското въздушно пространство и в крайна сметка кацат в Париж.
Там получават политическо убежище, при условието, че се въздържат от дейности срещу Хомейни във Франция. Това ограничение е пренебрегнато, след като Франция евакуира посолството си в Техеран. Скоро след това Басидард обвинява Раджави, че идеологията му е в полза на диктатурата и насилието. Освен това, Банисадр е против въоръжената опозиция, която е инициирана и се поддържа от Раджави.
Личен живот редактиране
Банисадр живее във Версай, близо до Париж във вила, която е строго пазена от френската полиция.[8][9] Дъщеря му Фирозе е омъжена за Масуд Раджави след тяхното изгнание. По-късно се развеждат и съюза между него и Раджави също приключва.[10]
Източници редактиране
- ↑ Jessup, John E. An Encyclopedic Dictionary of Conflict and Conflict Resolution, 1945-1996. Westport, CT, Greenwood Press, 1998. с. 57. Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine.
- ↑ Rubin, Barry. Paved with Good Intentions. New York, Penguin Books, 1980. с. 308. Архив на оригинала от 2013-10-21 в Wayback Machine.
- ↑ Metz, Helen Chapin. The Revolution // Phobos. Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 10 август 2013.
- ↑ Mozaffari, Mahdi. Changes in the Iranian political system after Khomeini's death // Political Studies XLI. 1993. DOI:10.1111/j.1467-9248.1993.tb01659.x. с. 611–617. Посетен на 30 юли 2013.
- ↑ Sahimi, Mohammad. Iran's Bloody Decade of 1980s // Payvand. 20 август 2013. Архивиран от оригинала на 2018-09-28. Посетен на 27 август 2013.
- ↑ Iranian presidential elections 2013: the essential guide // The Guardian. Посетен на 16 март 2015.
- ↑ Sepehr Zabih. Iran Since the Revolution. Taylor & Francis, 1982. ISBN 0-7099-3000-3. с. 133–136.
- ↑ Former Iran president says Khamenei behind election fraud // WashingtonTV. 7 юли 2009. Посетен на 31 юли 2009.
- ↑ Smith, Craig S. Exiled Iranians Try to Foment Revolution From France // The New York Times, 24 септември 2005. Посетен на 29 юли 2013.
- ↑ Irani, Bahar. Indispensability of Examining Sexual Abuses within the Cult of Rajavi // Habilian Association. 19 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2013-01-19. Посетен на 29 юли 2013.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Abolhassan Banisadr в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |