Август Лескин
Август Лѐскин (на немски: August Leskien) е германски езиковед, славист, професор в Йенския и в Лайпцигския университет[1].
| Август Лескин August Leskien | |
| германски езиковед | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 септември 1916 г.
Лайпциг, Германия |
| Погребан | Лайпциг, Федерална република Германия |
| Учил в | Лайпцигски университет Йенски университет Килски университет |
| Научна дейност | |
| Област | езикознание |
| Работил в | Йенски университет Лайпцигски университет |
| Публикации | „Ръковоство по старобългарски език“ (1871) „Граматика на старобългарски език“ (1909) |
| Повлиян | Август Шлайхер |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Август Лескин в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 8 юли 1840 г. в Кил. Следва филология в Кил и Лайпциг, където защитава и докторантура. От 1864 до 1866 г. изучава латински и старогръцки език в Лайпциг. През 1866 г. започва да изучава лингвистика при Август Шлайхер в Йена. Той е един от основателите на младограматическата школа в езикознанието.[1]
Август Лескин е член на Берлинската и Мюнхенската академия на науките, и член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1876 г. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество.[1]
Научни трудове редактиране
Автор е на трудове по индоевропейско, балтийско и славянско езикознание. През 1871 г. пише първото научно „Ръковоство по старобългарски език“, а през 1909 г. „Граматика на старобългарски език“. През 1925 г., посмъртно, е издадена книгата „Приказки на балканските народи“.[1]
Библиография редактиране
- Die Declination im Slavisch-Litauischen und Germanischen, Preisschrift der Societas Jablonoviana. Leipzig 1876.
- Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache. Heidelberg 1871.
- Grammatik der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache. Heidelberg 1909.
- Litauisches Lesebuch mit Grammatik und Wörterbuch. Heidelberg 1919. (= Idg. Bibliothek, hrsg. v. H. Hirt und W. Streitberg. 1. Abt., 1. Reihe: Grammatiken 12).
- Tagebücher 1892-1916, hrsg. v. T. Fuchs und B. Staude. Dresden 2016. (= Bausteine aus dem Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde, hrsg. v. E. Bünz u. a. Band 36).
Източници редактиране
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2589.