Вижте пояснителната страница за други значения на Бафомет.

Бафомет (на латински: Baphometh, Baffometi, на окситански:Bafometz) е сумарен образ на астрален идол, божество, което рицарите Тамприлиери са обвинени, че почитат[1]. Последователите му считат, че съдържа в себе си мъдрост и познание на висше ниво в пряка връзка със сътворението на човешкото същество и неговата сложна и многообразна същност.

Рисунката на Елифас Леви, 1861 г.

История редактиране

За първи път името Бафомет се споменава още в 11 век[1] от хроникьор на Първия кръстоносен поход[2], по-късно се появява около 1195 г. в поемата на окситански „Senhors, per los nostres peccatz“ на трубадура Гаводан[3]. Около 1250 г. стихотворение, което оплаква седми кръстоносен поход, също споменава Бафомет. Това е и заглавието на една от четирите оцелели глави, превод на окситански на ранните творби на Раймонд ЛулийLibre de la doctrina pueril[4].

Около 1307 г. след ареста на рицарите Тамплиери във Франция името Бафомет се споменава в различни документи. След разпитите от инквизицията, в написани признания се установява, че тамплиерите организират тайни ритуали, на които се прекланят пред образа на същество, наречено Бафомет. Описанието на това същество се различава в различните показания, запазени в записките на съдилищата. Едни го оприличават на козел, други на котка, а трети на неопределено същество с три лица. Не са известни всички детайли и подробности относно тълкуването на този мистичен образ. Впоследствие те са обвинени в ерес, идолопоклонничество и магьосничество. Доста от Тамплиерите са освободени и преминават в други Ордени.

През 1861 г. френският окултист Елифас Леви включва в книгата си рисунка на Бафомет[1]. Тя представлява същество с тяло на човек и глава на коза, с факел на главата и звезда на челото, притежаващо едновременно женски гърди и кадуцей вместо мъжки атрибут.

Бележки редактиране

  1. а б в Who is Baphomet?
  2. Michaud, p. 497.
  3. Ab Luy venseretz totz los cas/Cuy Bafometz a escarnitz/e·ls renegatz outrasalhitz ("with his [i.e. Jesus'] help you will defeat all the dogs whom Mahomet has led astray and the impudent renegades"). The relevant lines are translated in Michael Routledge (1999), The Later Troubadours, in The Troubadours: An Introduction, Simon Gaunt and Sarah Kay, edd. (Cambridge: Cambridge University Press), p. 112.
  4. Diego Zorzi. Un frammento provenzale della Doctrina Pueril di Raimondo Lull // Aevum 28 (4). 1954. с. 345–49.

Вижте също редактиране