Битката при Солун през 1004 г. се състои при едно от многократните нападения на българския владетел Самуил срещу този византийски град. Осем години по-рано Самуил разгромява солунския управител Григорий Таронит. Нападението през 1004 г. е предприето непосредствено след приключването на поредния поход на византийския император Василий II в България. Въпреки претърпяното поражение край Скопие, Самуил се възползва от оттеглянето на императора, за да нахлуе на свой ред във византийските владения. Недалеч от Солун българският предводител увлича в засада новия местен управител, дук Йоан Халд, и го залавя жив.[1]
| Битката при Солун |
|
|
| Период | есента на 1004 |
|---|
| Място | Солун,
днешна Гърция |
|---|
| Резултат | победа на българите |
|---|
|
|
|
|
|
|
|
|
Тази хронология на събитията представя историкът Васил Златарски. Други като Сърджан Пириватрич[2] и Пламен Павлов приемат, че Самуиловата победа над Григорий Таронит е през 995 г., а победата над Йоан от Халдея е извоювана през 996 г.
- ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 687-688
- ↑ Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 118-119, 157
