Еленов рогач

вид бръмбар
(пренасочване от Бръмбар рогач)

Еленов рогач[2][3] или бръмбар рогач (Lucanus cervus), е вид бръмбар от семейство Рогачови (Lucanidae). Това е най-големият бръмбар в България.[2]

Еленов рогач
Мъжки рогач
Мъжки рогач
Женски рогач
Женски рогач
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
семейство:Рогачи (Lucanidae)
род:Еленови рогачи (Lucanus)
вид:Еленов рогач (L. cervus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Еленов рогач в Общомедия
[ редактиране ]

Външен вид редактиране

Размерите варират при отделните популации и при конкретните индивиди, особено при мъжките. Средната дължина на мъжките екземпляри в Европа е 51 mm (варирайки в диапазона 32 – 70 mm), а на женските е 37 mm (варирайки 28 – 45 mm).[4] Като правило мъжките са доста по-големи от женските. Мъжките се отличават и с характерните си челюсти, приличащи на рога, откъдето идва и названието на вида. При женските челюстите са нормални – значително по-къси.

Разпространение и местообитание редактиране

Среща се предимно в Западна Азия, Централна и Източна Европа. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земя с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки.

Начин на живот редактиране

Имагото живее само няколко месеца, през които се храни със сока, изтичащ от наранени дървета. Въпреки заплашителния си вид, рогата на мъжките не могат да упражняват голям натиск поради своята голяма дължина (по правилото на лоста). Но женските, със своите значително по-къси челюсти, могат да нанесат болезнено за хората ухапване. По време на брачния период мъжките се бият помежду си, използвайки своите рога.

Женската снася яйцата си в гниеща дървесина, с която се хранят излюпилите се по-късно мръснобели ларви. Развитието им продължава от 4 до 6 години, след което ларвата какавидира и през лятото се излюпва възрастното насекомо.

Защита от закона редактиране

Популациите на тези бръмбари силно са намалели. Основни фактори за това са сравнително бавното му развитие и значителното ограничаване на жизнената му среда. Масовото отсичане и събиране на изгнилите дървета, в които се хранят ларвите, комбинирано с факта, че по-голямата част от живота си бръмбарът прекарва в ларвен стадий, са пагубни за вида.

Поради тези причини бръмбарът рогач е защитен от множество закони. Видът е под закрилата на българския Закон за биоразнообразието с приоритетно съхранение на неговото местообитание. На европейско равнище е защитен от Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания, както и от законодателството на Европейския съюз.

Източници редактиране

  1. Lucanus cervus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. (на английски)
  2. а б Ангелов, Павел. Атлас по зоология – безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 175 – 176.
  3. Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. с. 112. Архив на оригинала от 2019-09-08 в Wayback Machine.
  4. Harvey, Deborah и др. Size variation and mating success in the stag beetle, Lucanus cervus // Physiological Entomology 31. 2006. DOI:10.1111/j.1365-3032.2006.00509.x. с. 218 – 226.