Югозападна Азия

(пренасочване от Западна Азия)

Югозападна Азия е географски регион на континента Азия, разположен в неговата западна част. Територията на Югозападна Азия почти покрива традиционните европейски схващания за Близкия изток. Понятието Западна Азия става предпочитан израз на някои международни организации – например ООН, както и на някои африкански и азиатски държави – като Индия, за отбягване на европоцентризма.

Югозападна Азия
Площ6 255 160 km²
Население313 428 000 души
Гъстота50.1 души/km²
Езициарабски, арамейски, арменски, азербайджански, грузински, гръцки, иврит, кюрдски, персийски, турски
ГрадовеТехеран, Багдад, Истанбул, Рияд, Анкара
Югозападна Азия в Общомедия

В територията на Югозападна Азия са възникнали едни от най-ранните цивилизации. В различни периоди от време, части от региона са били в пределите на следните държави: Новоасирийско царство, Нововавилонско царство, Ахеменидска империя, Селевкидска империя, Партско царство, Римска империя, Сасанидско царство, Византийска империя, Умаядски халифат, Арабски халифат, Династията Сефевиди и Османска империя.

География

редактиране
 
  Землище на Югозападна Азия
  Територии които не са в състава на Югозападна Азия, но са част от страни в региона

Общата площ на Югозападна Азия е 6 255 160 км2. Тя включва страните: Азербайджан, Армения, Бахрейн, Грузия, Израел, Ирак, Иран, Йемен, Йордания, Катар, Кипър, Кувейт, Ливан, Обединени арабски емирства, Оман, Палестинска автономия, Саудитска Арабия, Сирия. Включва части от териториите на Турция (без Източна Тракия) и Египет (само Синайския полуостров).

Според ООН Армения, Азърбайджан и Грузия са част от Западна Азия, тъй като са разположени почти изцяло в този регион. Тези държави обаче принадлежат и към Закавказието, което обхваща части от Азия и Европа, и имат социално-политически връзки с него. От друга страна ООН определя Иран и Египет съответно в Южна Азия и Северна Африка.

Югозападна Азия е разположена на юг от Източна Европа и на запад от Цетрална и Южна Азия. Регионът е заобиколен е от седем основни морета и заливи – Егейско море, Черно море, Каспийско море, Персийски залив, Арабско море, Червено море и Средиземно море.

Население

редактиране

През 2010 година населението на Югозападна Азия е 313 428 000 души. Най-гъсто населените страни в региона са Иран и Турция, всяка с около 75 милиона души, следвана от Ирак с около 32 милиона души. Основните езици са арабски, който е официален език в 14 страни от региона, следван от турски и персийски. Ислямът е основна религия.

Основни народности които живеят в Югозападна Азия са: абхази, азери, араби, арменци, грузинци, гърци, евреи, кюрди, перси, пущуни, турци, туркмени, черкези, и др.

Държави и знамена Площ
(км2)
Население
(2010)
Гъстота
(на км2)
Столица [1]
БВП по номинална стойност
(2010)
[2]
БВП
на глава
жители

(2010)
Валута Форма на държавно управление Официален език
Мала Азия:
  Турция отчасти в Европа (около 3% от територията)1 783,562 73 722 988 94.1 Анкара $741.85 милиарда $10 399 Турска лира Парламентарна република Турски
Арабски полуостров:
  Бахрейн 665 1 234 596 1,646.1 Манама $22.66 милиарда $20 475 Бахрейнски динар Конституционна монархия Арабски
  Кувейт 17 820 3 566 437 167.5 Кувейт $131.32 милиарда $36 412 Кувейтски динар Конституционна монархия Арабски
  Оман 212,460 2 694 094 9.2 Маскат $55.62 милиарда $18 657 Омански риял Абсолютна монархия Арабски
  Катар 11 437 1 696 563 123.2 Доха $129.49 милиарда $76 168 Катарски риял Абсолютна монархия Арабски
  Саудитска Арабия 1 960 582 27 136 977 12 Рияд $443.69 милиарда $16 996 Саудитски риал Абсолютна монархия Арабски
  Обединени арабски емирства 82 880 8 264 070 97 Абу Даби $301.88 милиарда $59 717 ОАЕ дирхам Федерална Конституционна монархия Арабски
  Йемен 527,970 23 580 000 44.7 Сана $31.27 милиарда $1,282 Йеменски риал Президентска република Арабски
Южен Кавказ:
  Армения 29 800 3 264 500 108.4 Ереван $9.39 милиарда $2,846 Арменски драм Президентска република Арменски
  Азербайджан отчасти в Европа (около 10% от територията) 86 600 9 165 000 105.8 Баку $54.37 милиарда $6,008 Азербайджански манат Президентска република Азербайджански
  Грузия отчасти в Европа (около 5% от територията) 69 700 4 636 400 68.1 Тбилиси $11.67 милиарда $2,658 Грузинско лари Полупрезидентска република Грузински
Плодороден полумесец:
  Ирак 438,317 31 672 000 73.5 Багдад $82.15 милиарда $2,564 Иракски динар Парламентарна република Арабски, Кюрдски
  Израел 20 770 7 653 600 365.3 Йерусалим3 $213.15 милиарда $28 686 Израелски шекел Парламентарна република Арабски, Иврит
  Йордания 92 300 6 318 677 68.4 Аман $27.53 милиарда $4,500 Йордански динар Конституционна монархия Арабски
  Ливан 10 452 4 228 000 404 Бейрут $39.25 милиарда $10 044 Ливанска лира Парламентарна република Арабски
  Палестинска автономия 6,220 4 260 636 667 Източен Йерусалим3 $6.6 милиарда $1,600 Йордански динар, Израелски шекел Президентска република Арабски
  Сирия 185,180 23 695 000 118.3 Дамаск $59.33 милиарда $2,877 Сирийска лира Президентска република Арабски
Иранско плато:
  Иран 1 648 195 74 700 000 45 Техеран $357.22 милиарда $4,741 Ирански риал Ислямска република Персийски
Средиземно море:
  Кипър 9,250 1 088 503 117 Никозия $23.17 милиарда $28 237 Евро Президентска република Гръцки,
Турски
Синайски полуостров:
  Египет2 61 000 850,000 82 Кайро $218.47 милиарда $2,789 Египетска лира Военна хунта Арабски

Бележки:

1 Данните за Турция включват и Източна Тракия, която не е част от Мала Азия.
2 Освен Синайския полуостров като част от Близкия изток са включени данни за цял Египет.
3 Статутът на Йерусалим се оспорва.

Икономика

редактиране

Икономиките на страните в Югозападна Азия са зависими от петрола. Повече от половината от световните петролни резерви и около 40 процента от естествените газови запаси в света се намират в региона. В началото на 21 век с най-развита икономика в региона е Турция, следвана от Саудитска Арабия и Иран.

Източници

редактиране