Уикипедия

Василий Блохин

Василий Михайлович Блохин (7 януари 1895 – 3 февруари 1955) е съветски генерал от сигурността при управлението на Йосиф Сталин.

Василий Михайлович Блохин
Василий Михайлович Блохин
генерал от НКВД
Роден
Починал
3 февруари 1955 г. (60 г.)
Москва, Русия
ПогребанНово донско гробище, Москва, Русия
Учил вМосковски архитектурен институт
ПартияКПСС
Награди3 пъти Орден „Червено знаме“, 1 „Отечествена война“ I степен;1 Орден „Ленин“, златен часовник,автомобил „Победа“ и др.
Василий Михайлович Блохин в Общомедия

Собственоръчно разстрелва десетки хиляди жертви на режима.[1] По времето на СССР дейността му се крие от обществеността. Считан е за най-плодовития палач в историята.[2]

Биография редактиране

Блохин е син на беден селянин, който е останал без начално образование. През Първата световна война служи в царската армия и става унтерофицер. След Октомврийската революция постъпва в Червената армия. От 1921 г. е член на болшевишката партия и служи в органите за сигурност – ВЧК, ОГПУ, НКВД, МГБ.[3] През 1926 г. става комендант в Лубянка – централата на ВЧК. Задачата му е да разстрелва врагове на народа и противници на съветската власт. Упражнява тази професия до 1953 г., като достига до звание генерал-майор. Кавалер е на 7 съветски ордена.

Хладнокръвният палач изпълнява задължението си с умение и размах. Винаги носи със себе си куфар с германски пистолети „Валтер“, защото руските нагани бързо прегряват. Докато 2 помощници държат завързаната жертва, облеченият с касапска кожена престилка и дълги над лактите ръкавици Блохин я застрелва в тила (той винаги внимава да не си изцапа униформата). Рекордът му е 300 разстрела за 10 часа. Като опитен палач, по време на сталинските чистки през 1930-те години му е поверено разстрелването на видните осъдени лица, като например маршал Михаил Тухачевски, Йона Якир, Йероним Уборович, Николай Ежов.

Известен е с участието си в т.нар. Катинско клане – масовата екзекуция на пленените през 1939 г. полски офицери. Край Катин и в други лагери през април-май 1940 г. Блохин разстрелва за 28 дни собственоръчно 7000 полски затворници от затвора Осташков. Повечето от тях са военни и полицейки офицери, които са били пленени след съветското нахлуване в Полша през 1939 г.[4] Екзекуциите са извършвани в специално построено за целта подземно помещение в щаб на НКВД.

Блохин първоначално се съгласява на амбиоциозна квота от 300 екзекуции на нощ. Затворниците са отвеждани в стая с подплатени стени за шумоизолация, наклонен бетонен под с канал и маркуч. Блохин застава зад вратата с палаческите си дрехи: кожена касапска престилка, кожена шапка и кожени ръкавици до раменета. След това, без прочитане на каквато и да е присъда и без формалности, всеки затворник е вкарван от пазачите, след което Блохин го прострелва в главата с германски пистолет.[5][6]

Екзекуциите започват при здрачаване и продължават до сутринта. Блохин, който е главният екзекутор, работи безспирно, бързо и без прекъсвания.[6] Телата са извозвани с покрити камиони до село Медное, където ги чака булдозер и 2 шофьори на НКВД. Всяка нощ се изкопават по 24 – 25 траншеи с дължина 8 – 10 метра, в които са разполагани труповете от същата нощ.[7]

Блохин и екипът му работят без почивка по 10 часа всяка нощ, като Блохин екзекутира средно по 1 затворник на всеки 3 минути.[8] В края на нощта дава водка на служителите. По нареждане на Сталин от април 1940 г. Блохин е носител на орден „Червено знаме“ и получава ежемесечно премия към заплатата си заради неговото усърдие при организацията и изпълнението на специални задачи.[9] Разстрелите на Блохин остават най-организираното и най-продължителното масово убийство от един човек в историята, заради което той е обявен за най-плодовития палач през 2010 г. и е вписан в книгата на световните рекорди на Гинес.[2]

На 2 април 1953 г. Блохин е уволнен от МГБ по здравословни причини. На 23 ноември 1954 г. е лишен от званието генерал-майор по време на десталинизацията, защото се е дискредитирал по време на работата си в органите и е недостоен за званието. Той се пропива и умира на 3 февруари 1955 г., като за официална причина за смъртта е обявено самоубийство.[10][5][8][11] Погребан е в престижното московско Новодевическо гробище, недалеч от гробовете на Гогол, Чехов, Маяковски и други светила на руската култура. Наблизо е погребан през 1941 г. прахът на втория по резултатност палач на НКВД Петър Магго, който е разстрелял около 10 000 души.

Блохин има съпруга Наталия Блохина (1901 – 1967) и син Николай Баранов (1916 – 1998).[12] Те твърдят, че е бил много грижовен съпруг и баща. Нямали представа какви са били служебните му задължения и научили за тях едва след смъртта му, по времето на управлението на Никита Хрушчов.

Източници редактиране

  1. ↑ Человек в кожаном фартуке // Новая Газета, 1 август 2010. Посетен на 7 юни 2018.
  2. ↑ а б Glenday, Craig. Guinness World Records 2010. Random House Digital, 2010. ISBN 0-553-59337-4. с. 284.
  3. ↑ Montefiore, Simon Sebag. Stalin: The Court of the Red Tsar. New York, Vintage Books, 2005. ISBN 978-1-4000-7678-9. с. 198. Архивиран от оригинала. Посетен на 10 януари 2010. Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine.
  4. ↑ Remnick, David. Lenin's Tomb. New York, Vintage Books, 1994. ISBN 0-679-75125-4. с. 5 – 7.
  5. ↑ а б Roman Brackman. The Secret File of Joseph Stalin: A Hidden Life. Taylor & Francis, 1 май 2003. ISBN 978-0-7146-8402-4. с. 287–. Посетен на 29 април 2012.
  6. ↑ а б Sanford, George. Katyn and the Soviet Massacre of 1940: Truth, Justice and Memory. Routledge, 2005. ISBN 0-415-33873-5. с. 102.
  7. ↑ George Sanford. Katyn And The Soviet Massacre Of 1940: Truth, Justice And Memory. Psychology Press, 21 октомври 2005. ISBN 978-0-415-33873-8. с. 103–. Посетен на 29 април 2012.
  8. ↑ а б Simon Sebag Montefiore. Stalin: The Court Of The Red Tsar. Random House Digital, Inc., 13 септември 2005. ISBN 978-1-4000-7678-9. с. 198–. Посетен на 29 април 2012.
  9. ↑ Michael Parrish. The Lesser Terror: Soviet State Security, 1939 – 1953. Greenwood Publishing Group, 1996. ISBN 978-0-275-95113-9. с. 57–. Посетен на 29 април 2012.
  10. ↑ David Remnick. Lenin's Tomb: The Last Days of the Soviet Empire. Random House Digital, Inc., 1994. ISBN 978-0-679-75125-0. с. 6 – 7. Посетен на 29 април 2012.
  11. ↑ Palet, Laura Secorun. History's Most Prolific Executioner // OZY. 25 януари 2015. Посетен на 6 февруари 2015.
  12. ↑ Vasily Blokhin, history’s most prolific executioner
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vasily Blokhin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Василий_Блохин&oldid=11529660“.