Венера 11 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 9 септември 1978 г. 03:25 стандартно време с цел изследване на Венера. Космическата сонда е с обща маса 4715 кг. Първо е изведена на близка околоземна орбита 205/177 км. Оттам е насочена по траектория към Венера. Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 23 декември 1975 г. и навлиза в атмосферата на планетата на 25 декември 1975 г. със скорост от 11,2 km/s. След последвало спускане в продължение на около час, апаратът каца на повърхността в 06:24 московско време на място с координати 14° южна ш. и 299° изт. д.. Данни към Земята биват предавани в продължение на 95 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.

Венера 11
Общи данни
По програма наКосмическа програма на СССР
Основни изпълнителиКонструкторско бюро Лавочкин
Типавтоматичен
Основни целиизследване на Венера
Дата на изстрелване9 септември 1978 г.
Байконур
Стартова установкаМълния-М
Орбита/траекторияорбита около Слънцето
Важни събитияпредаване на данни от повърхността на Венера
Продължителност107 дни
Състояниенефункциониращ, на повърхността на Венера
Венера 11 в Общомедия

Оборудването включва устройства за измерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди регистрира светкавица. Налични са две цветни телевизионни камери, които не проработват – защитните капаци и на двете камери не се отварят. Анализаторът на повърхностен материал също не проработва. Резултатите от химичния състав на атмосферата показват високо съдържание на Ar36 спрямо Ar40, както и наличието на въглероден монооксид на ниски височини.

Орбиталният модул е оборудван с детектори на слънчев вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи – един съветски и един френски. След отделянето на спускаемия апарат, автоматичната станция прелита на 35 000 км от Венера и преминава в хелиоцентрична орбита.