Аргон

химичен елемент с атомен номер 18

Аргон (Argonum), Ar е химичен елемент от период 3, химична група 18. Има пореден номер Z = 18 и атомна маса 39,948. Прилага се за електрическите лампи, електролуминесцентни и газонапълнени лампи, за инертна система в металургията, електрониката. Съдържанието на аргон в атмосферата е 1%, което го прави най-често срещания благороден газ на Земята.

Аргон
Аргон – безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Спектрални линии на аргон
ХлорАргонКалий
Ne

Ar

Kr
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZАргон, Ar, 18
Група, период, блок183p
Химическа серияблагороден газ
Електронна конфигурация[Ne] 3s2 3p6
e- на енергийно ниво2, 8, 8
CAS номер7440-37-1
Свойства на атома
Атомна маса39,948 u
Ковалентен радиус106 pm
Радиус на ван дер Ваалс188 pm
Степен на окисление0
Йонизационна енергияI: 1520,6 kJ/mol
II: 2665,8 kJ/mol
III: 3931 kJ/mol
IV: 5771 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояниегаз
Кристална структуракубична стенноцентрирана
Плътност1,784 kg/m3
Температура на топене83,81 K (−189,19 °C)
Температура на кипене87,302 K (−185,698 °C)
Тройна точка83,8058 K;
6,889×104 Pa
Критична точка150,687 K;
4,863×106 Pa
Специф. топлина на топене1,18 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение6,53 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 47 53 61 71 87
Скорост на звука323 m/s при 27 °C
Топлопроводимост17,72×10−3 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен[1]
История
Наименуванот гръцкото ἀργός„неактивен, муден“
ОткритиеЛорд Релей и Уилям Рамзи (1894 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
36Ar 0,334 % стабилен
37Ar синт. 35 дни ε 37Cl
38Ar 0,063 % стабилен
39Ar радио 269 г. β- 39K
40Ar 99,604 % стабилен
41Ar синт. 109,34 мин. β- 41K
42Ar синт. 32,9 г. β- 42K

ХарактеристикаРедактиране

Аргонът има почти същата разтворимост във вода, както и кислородът, и е около 2,5 пъти по-разтворим от азота. Този изключително стабилен елемент е без цвят, миризма, вкус и не е отровен както във водния си разтвор, така и в газообразен вид. Аргонът е инертен при почти всяка температура и не образува точно определени стабилни съединения при стайна температура.

ПриложениеРедактиране

  • като работен газ в плазмените технологии;
  • в криохирургията за унищожаване на ракови клетки;
  • за аргонови лазери;
  • поради инертните си свойства се използва в музеите за запазване на важни документи и предмети от стареене;
  • използва се в производството на вино за третиране на съдовете, в които то се съхранява. Отнема кислорода от тях и по този начин предотвратява превръщането на виното в оцет;
  • като защитна среда при заваряване (дъгово, лазерно, контактно и др.) както на метали (например, на титан) – metal, Inert Gas (MIG), също и при заваряване с нетопим волфрамов електрод (Wolfram Inert Gas, WIG), така и на неметали;
  • в металургичната и химичната промишленост;
  • за рекламни светлини (аргонът дава синия цвят);
  • аргон в смес с азот се използва за пълнене на електрически лампи;

ИсторияРедактиране

За първи път Хенри Кавендиш предполага за съществуването му във въздуха през 1785 г., но е открит едва през 1894 от лорд Рейли и сър Уилиям Рамзи. Той е първият открит благороден газ.

РазпространениеРедактиране

Аргонът заема 0,934 обемни процента от въздуха.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)

Допълнителна литератураРедактиране

  • Киркова, Елена. „Химия на елементите и техните съединения“. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2013. с. 450.