Аргон

Налягане на парата
Аргон
	Безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
	Спектрални линии
	Хлор ← Аргон → Калий
	Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Аргон, Ar, 18
Група, период, блок	18, 3, p
Химическа серия	благороден газ
Електронна конфигурация	[Ne] 3s2 3p6
e- на енергийно ниво	2, 8, 8
CAS номер	7440-37-1
Свойства на атома
Атомна маса	39,948 u
Ковалентен радиус	106 pm
Радиус на ван дер Ваалс	188 pm
Степен на окисление	0
Йонизационна енергия	I: 1520,6 kJ/mol; II: 2665,8 kJ/mol; III: 3931 kJ/mol; IV: 5771 kJ/mol; (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	газ
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	1,784 kg/m3
Температура на топене	83,81 K (−189,19 °C)
Температура на кипене	87,302 K (−185,698 °C)
Тройна точка	83,8058 K; ; 6,889×104 Pa
Критична точка	150,687 K; ; 4,863×106 Pa
Специф. топлина на топене	1,18 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	6,53 kJ/mol
Скорост на звука	323 m/s при 27 °C
Топлопроводимост	17,72×10−3 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен
История
Наименуван	от гръцкото ἀργός – „неактивен, муден“
Откритие	Лорд Релей и Уилям Рамзи (1894 г.)
Най-дълготрайни изотопи
	Аргон в Общомедия

Аргон (Argonum), Ar е химичен елемент от период 3, химична група 18. Има пореден номер Z = 18 и атомна маса 39,948. Прилага се за електрическите лампи, електролуминесцентни и газонапълнени лампи, за инертна система в металургията, електрониката. Съдържанието на аргон в атмосферата е 1%, което го прави най-често срещания благороден газ на Земята.

ХарактеристикаРедактиране

Аргонът има почти същата разтворимост във вода, както и кислородът, и е около 2,5 пъти по-разтворим от азота. Този изключително стабилен елемент е без цвят, миризма, вкус и не е отровен както във водния си разтвор, така и в газообразен вид. Аргонът е инертен при почти всяка температура и не образува точно определени стабилни съединения при стайна температура.

ПриложениеРедактиране

като работен газ в плазмените технологии;
в криохирургията за унищожаване на ракови клетки;
за аргонови лазери;
поради инертните си свойства се използва в музеите за запазване на важни документи и предмети от стареене;
използва се в производството на вино за третиране на съдовете, в които то се съхранява. Отнема кислорода от тях и по този начин предотвратява превръщането на виното в оцет;
като защитна среда при заваряване (дъгово, лазерно, контактно и др.) както на метали (например, на титан) – metal, Inert Gas (MIG), също и при заваряване с нетопим волфрамов електрод (Wolfram Inert Gas, WIG), така и на неметали;
в металургичната и химичната промишленост;
за рекламни светлини (аргонът дава синия цвят);
аргон в смес с азот се използва за пълнене на електрически лампи;

ИсторияРедактиране

За първи път Хенри Кавендиш предполага за съществуването му във въздуха през 1785 г., но е открит едва през 1894 от лорд Рейли и сър Уилиям Рамзи. Той е първият открит благороден газ.

РазпространениеРедактиране

Аргонът заема 0,934 обемни процента от въздуха.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

↑ Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)

Допълнителна литератураРедактиране

Киркова, Елена. „Химия на елементите и техните съединения“. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2013. с. 450.

[1] Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)

[1]