Гнойна
Гнойна (на гръцки: Παλαιοχώρα) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Лъгадина, област Централна Македония.
| Гнойна Παλαιοχώρα | |
| — село — | |
  Гнойна  Гнойна  Гнойна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Население | изселено души (?) |
География редактиране
Селото е било разположено на няколко километра южно от Ново село (Крития).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В XIX век Гнойна е чифлик в Лъгадинска казана Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori) живеят 90 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Гниона (Gniona) е посочено като село с 24 домакинства и 98 жители българи.[2]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гнойна живеят 75 гърци.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Gnoïoïana има 240 жители българи патриаршисти гъркомани.[4]
Според Анастасия Каракасиду Гнойна е било чифлик, в който
| „ | живеели славяноезични изполичари и пастири, чиито по-напредничави фамилии изпращали децата си в гръцкото училище в Гювезна, за да станат учители, свещеници, бакали или занаятчии.[5] | “ |
Жителите на Гнойна са идентифицирани от жителите на околните села като „славяноезични“, което се подкрепя от презимената на хората, живеещи в селото в края на османската епоха. Според разкази по време на действието на Гръцката въоръжена пропаганда в Макдеония селото пострадва от гръците чети и част от жителите му се изселват в Гвоздово, а българските четници евакуирали старите хора от Гнойна в съседното Айватово – пробългарската твърдина в региона.[6]
Потомък на стара фамилия от Палехора си спомня:
{{цитат|Чичо ми се оженил за жена от Висока. Тя била българоезична. Говорела македонски. Българският е различен език. Тя говорела и гръцки. И майка ми, баща ми и тъща ми, всички говореха македонски. Такъв беше обичаят тук. Бяхме навикнали на това. Викахме на лелята чино и на водата вода.[7]
Основната част от жителите на селото го напускат през 1905 година. През следващите десетилетия там спорадично се установяват различни групи бежанци от безредиците – както българи, така и гърци. Последните жители на селото са семейство каракачани, които го напускат през 1949 година, след което селото постепенно е превърнато в обработваеми земи.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 171.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 39.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 66-67, 92.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 103.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 158-159.