Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Солунско, Гърция. За селото в Скопско, Република Македония вижте Айватовци.

Айватово или книжовно Хайватово (на гръцки: Λητή, Лити, до 1926 година Αειβάτι, Айвати[1]) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 2841 жители (2001). В Айватово има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

Айватово
Λητή
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 123 m
Население (2001) 2841 души
Пощенски код 545
Телефонен код 23940 – 73
Айватово в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западната част на Лъгадинското поле, на 5 километра западно от Лъгадина (Лангадас) и на 12 северно от Солун. Махалата Антуполи (Ανθούπολη или Ανθόκηποι, Антокипи) се води отделно селище със 189 жители. Северозападно от селото е разположен манастирът „Христос Вседържител“.[2]

ИсторияРедактиране

ЛетеРедактиране

 
Дервентският папирус

В Античността между Айватово и Лъгиново е разположен големият македонски град Лете (средно и новогръцко произношение Лити). Лете е известен от монети и надписи и е споменат от Птолемей (III, xiii), Плиний Млади (IV, x, 17), Валерий Харпократион, Стефан Византийски и Свидас в Античността и от Никифор Вриений (IV, xix) в Средновековието. В некропола на Лете е намерен Дервентският папирус, както и Дервентският кратер.[3]

Лете се появява в някои късни Notitiae Episcopatuum като викариат на солунската католическа архиепископия. До XVIII век е седалище на православна епископия,[3] а в Римокатолическата църква е титулярна епархия.[4]

В Османската империяРедактиране

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айвати (Aïvati) живеят 1230 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хайватово (Hayvatovo) е посочено като село с 208 домакинства и 912 жители българи,[6] а Айбарово (Aybarovo) като село със 176 домакинства и 779 жители българи.[7]След Руско-турската война жителите на Айватово молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на ученици от селото, тъй като не могат да имат собствено училище.[8] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Айватово.[9]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Айватово живеят 1580 българи християни.[10]

В с. Айватово има отдавна добри гръцки училища, но понеже селяните не правят женитби с околните огръчени села, и селото е запазено.[11]

Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Айватово (Aïvatovo) има 2000 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[12]

Според Анастасия Каракасиду по време на действието на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Айватово е пробългарската твърдина в Лъгадинско, в която българските четници евакуирали старите хора от село Гнойна, за да ги спасят от гръцките нападения.[13]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Айвати (Ἀειβάτι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 1395 души (725 мъже и 670 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено училище, както и детска градина с 252 ученици (263 мъже и 89 жени) и 4 учители и има едно образователно дружество.[14]

През Балканската война Айватово е освободено от 3 бригада на Седма пехотна рилска дивизия на 26 октомври 1912 година, след победата на ген. Спас Георгиев в известния Бой при Айватово.

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Лити. Според Анастасия Каракасиду жителите на Айватово са разглеждани от жителите на съседното Гвоздово (Асирос) като потомци на „българска раса“, защото някога, а и все още говорели „славянски“.[15]

ЛичностиРедактиране

 
Андон Димитров
Родени в Айватово
  •   Андон Димитров (1868 – 1933), български революционер, основател на ВМОРО
  •   Георгиос Айватлиотис (Γεώργιος Αϊβατλιώτης), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година[16]
  •   Емануил Никас (Εμμανουήλ Νίκας), учител и гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
  •   Кирил Лъвов (1830 - ?), български духовник, протосингел на Българската екзархия
  •   Николаос Сьокос (Νικόλαος Σιώκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[18]
  •   Тома Левов, български просветен деец
  •   Христос Димитриу (Χρήστος Δημητρίου), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година
  •   Христо Михайлов – Айватовлията, български учител в Гумендже (1868 – 1870), борец за църковна независимост[19]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αειβάτι -- Λητή
  2. Ιερά Μονή Παντοκράτορος. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.
  3. а б Herbermann, Charles, ed. Lete. in: Catholic Encyclopedia. New York, Robert Appleton Company, 1913.
  4. Lete (Titular See) Letaeus. // Catholic Hierarchy. Посетен на 28 февруари 2016.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152 – 153.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 154 - 155.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 17 – 18.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
  12. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р. 218 – 219.
  13. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 67.
  14. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  15. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 66.
  16. Γενικά Αρχεία του Κράτους, Φάκελοι Αγωνιστών του 1821
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.428.