Уикипедия

Айватово

Тази статия е за селото в Солунско, Гърция. За селото в Скопско, Северна Македония вижте Айватовци.

Айватово или понякога книжовно Хайватово[1] (на гръцки: Λητή, Лити, до 1926 година Αειβάτι, Айвати[2]) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 2841 жители (2001). В Айватово има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

Айватово
Λητή
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.7447° с. ш. 22.9781° и. д.
Айватово
Централна Македония
40.7447° с. ш. 22.9781° и. д.
Айватово
Солунско
40.7447° с. ш. 22.9781° и. д.
Айватово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДаутбал
Географска областЛъгадинско поле
Надм. височина123 m
Население2841 души (2001)
Пощенски код572 00
Айватово в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в западната част на Лъгадинското поле, на 5 километра западно от Лъгадина (Лангадас) и на 12 северно от Солун, в източното подножие на планината Балджа на изхода на прохода Дервент (Дервени). Северозападно от селото е разположен манастирът „Христос Вседържител“.[3]

История

редактиране

Лете

редактиране
  Основна статия: Лете
 
Дервентският папирус

В Античността между Айватово и Лъгиново е разположен големият македонски град Лете (средно и новогръцко произношение Лити). Лете е известен от монети и надписи и е споменат от Птолемей (III, xiii), Плиний Млади (IV, x, 17), Валерий Харпократион, Стефан Византийски и Свидас в Античността и от Никифор Вриений (IV, xix) в Средновековието. В некропола на Лете е намерен Дервентският папирус, както и Дервентският кратер.[4]

Лете се появява в някои късни Notitiae Episcopatuum като викариат на солунската католическа архиепископия. До XVIII век е седалище на православна епископия,[4] а в Римокатолическата църква е титулярна епархия.[5]

В Османската империя

редактиране

Според сиджил от 1702 година, в началото на същата година стотина немюсюлмански жители на Айватли, водени от шестима местни първенци, вдигат бунт срещу събирача на данъци Хасан, нападат имението му и го разграбват. Селяните изгарят 52 квитанции за данъци, които Хасан планирал да им раздаде.[6]

Уилям Лийк в книгата си „Пътувания в Северна Гърция“ (1835) пише:

„ На изхода от долината отдясно е Хайват [Айватово], а отляво е Лайна. Последната е много малка, но в Хайват има голяма черква и 300 къщи, обитавани от българи-християни – народ, който заема цялата голяма морска равнина Долна Македония с изключение на две-три гръцки села. Малко жени в българските села могат да говорят гръцки.[7] “

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айвати (Aïvati) живеят 1230 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хайватово (Hayvatovo) е посочено като село с 208 домакинства и 912 жители българи,[9] а Айбарово (Aybarovo) като село със 176 домакинства и 779 жители българи.[10] След Руско-турската война жителите на Айватово молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на ученици от селото, тъй като не могат да имат собствено училище.[11] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Айватово.[12]

 
Църквата Свети Атанасий

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Айватово живеят 1580 българи християни.[13]

„ В с. Айватово има отдавна добри гръцки училища, но понеже селяните не правят женитби с околните огръчени села, и селото е запазено.[14] “

Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Айватово (Aïvatovo) има 2000 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[15]

Според Анастасия Каракасиду по време на действието на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Айватово е пробългарската твърдина в Лъгадинско, в която българските четници евакуирали старите хора от село Гнойна, за да ги спасят от гръцките нападения.[16]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Айвати (Ἀειβάτι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 1395 души (725 мъже и 670 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено училище, както и детска градина с 252 ученици (263 мъже и 89 жени) и 4 учители и има едно образователно дружество.[17]

През Балканската война Айватово е освободено от 3 бригада на Седма пехотна рилска дивизия на 26 октомври 1912 година, след победата на ген. Спас Георгиев в известния Бой при Айватово.

В Гърция

редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Лити. Според Анастасия Каракасиду жителите на Айватово са разглеждани от жителите на съседното Гвоздово (Асирос) като потомци на „българска раса“, защото някога, а и все още говорели „славянски“.[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Айватово на 21 октомври 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Паток[19] Πατόκι Омала Ομαλά[20] местност на С от Айватово[19]
Рупка[19] Ρούπκα Каматера Καματερά[20] местност на СИ от Айватово[19]

Личности

редактиране
 
Антон Димитров
 
Реклама на „Никълъс Брос“ в Акрън, Охайо, на братя Ангел и Георги Николови емигранти от Айватово, Солунско
Родени в Айватово
  •   Антон Димитров (1868 – 1933), български революционер, основател на ВМОРО
  •   Георги Айватовски (Георгиос Айватлиотис, Γεώργιος Αϊβατλιώτης), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година[21]
  •   Демостен Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[22]
  •   Димитър Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[22]
  •   Емануил Ников (Емануил Никас, Εμμανουήλ Νίκας), учител и гръцки андартски деец, агент от трети ред[23]
  •   Кирил Лъвов (1830 – ?), български духовник, протосингел на Българската екзархия
  •   Мирон Гошев Миронов, български банкер, син на сестрата на екзарх Йосиф I Български Василя (Въла) и на Георги Мирчев Миронов,[24] учил в Робърт колеж от 1879/1880 година до 1886/1887 година, когато завършва,[25] учил право в Париж, участвал в управлението на Българската търговска банка[26]
  •   Никола Сьоков (Николаос Сьокос, Νικόλαος Σιώκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23]
  •   Тома Левов (? – 1918), български просветен деец
  •   Тодор Левов, български просветен деец, български учител в Гевгели, през август 1907 година дарява 180 екземпляра книги на български, френски, гръцки и английски език на библиотеката на Солунската българска девическа гимназия[27]
  •   Христо Димитров (Христос Димитриу, Χρήστος Δημητρίου), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година
  •   Христодул (Тольо) Левов (1854 – ?), български просветен деец
  •   Христо Михайлов – Айватовлията, български учител в Гумендже (1868 – 1870), борец за църковна независимост[28]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 214.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Ιερά Μονή Παντοκράτορος // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.[неработеща препратка]
  4. ↑ а б Herbermann, Charles, ed. Lete. in: Catholic Encyclopedia. New York, Robert Appleton Company, 1913.
  5. ↑ Lete (Titular See) Letaeus // Catholic Hierarchy. Посетен на 28 февруари 2016.
  6. ↑ Kolovos, Elias. Riot in the Village: Some Cases of Peasant Protest Around Ottoman Salonica, Anastasopoulos, A. (ed.), Political Initiatives “From the Bottom-Up” in the Ottoman Empire, Halcyon Days in Crete VII, A Symposium Held in Rethymno, 9-11 January 2009, Rethymno 2012, p. 47-51.
  7. ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 63.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154 – 155.
  11. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 17 – 18.
  12. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  14. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  16. ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 67.
  17. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  18. ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 66.
  19. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
  21. ↑ Γενικά Αρχεία του Κράτους, Φάκελοι Αγωνιστών του 1821
  22. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  23. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
  24. ↑ Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 568.
  25. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 387.
  26. ↑ Бочев, Стоян. Капитализмът в България: Икономически текстове (1911-1935) и лични спомени. Фондация Българска наука и култура, 1998. ISBN 9549013448. с. 632.
  27. ↑ Константинова, Юра. Българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 202.
  28. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 428.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Айватово&oldid=12416124“.