Димитриос Вулгарис
Димитриос Вулгарис (на гръцки: Δημήτριος Βούλγαρης) е новогръцки политик от XIX век, осем пъти министър-председател на Гърция. Носи прякора „Артаксеркс“. Има екстравагантен начин на обличане, като отрича костюма, и изповядва и ориенталска управленска философия, заради която е нарочен от своите политически врагове за най-корумпирания новогръцки политик.[1]
| Димитриос Вулгарис | |
 | |
| Роден |
20 декември 1802 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 декември 1877 г.
|
| Погребан | Първо атинско гробище, Гърция |
| Религия | Църква на Гърция |
| Политика | |
| Партия | Френска партия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Димитриос Вулгарис в Общомедия | |
Биография редактиране
Димитриос Вулгарис е родом от остров Идра. Той става член на Френската партия и доверено лице на Йоанис Колетис, а след смъртта на последния става член на Английската партия, оглавявайки вътрешнопартийната опозиция на Александрос Маврокордатос. Носи името на дядо си по бащина линия, който се е казвал Димитриос и е известен като Димос Вулгарис. Баба му по бащина линия е Елени Гика, представителка на видната фанариотска фамилия Гика.[2][3][4] Баща му Георгиос Вулгарис е моряк и командир в състава на османския флот. Георгиос е кандидат за капудан паша и взема участие в кампаниите срещу Осман Пазвантоглу в Румелия и срещу египетския поход на Наполеон Бонапарт. [5][6] За заслуги османският султан му предоставя във владение-апанаж остров Ангистри. По време на руско-турската война (1806 – 1812) баща му не оказва съпротива на действията на руската флота в Егейско море, поради което е осъден, а впоследствие и амнистиран, като успява да опази Архипелага от плячкосване от силите на Вели паша. Майка му Мария Гика също е представителка на видния фанариотски род Гика.
Политическа дейност редактиране
Димитриос Вулгарис е в решителна опозиция на Йоан Каподистрия. Преди това не взема почти никакво участие във Войната за независимост, но по време Гръцката гражданска война е военен министър в правителството на Александрос Маврокордатос.[7]
След завръщането на Йоанис Колетис от изгнание в Париж, е министър на флота в първото конституционно гръцко правителство. Сближава се с Колетис и става член на така наречената Френска партия и минава в опозиция на Маврокордатос. Остава такъв и след смъртта на Колетис в следващото правителство на Кицос Тзавеллас. В правителството на Константинос Канарис от така наречената Руска партия е министър на финансите, като след събитията последвали Пролетта на народите напуска политиката през април 1849 година.[7]
Начело на Гърция редактиране
Избухването на Кримската война поставя Гърция в сложна вътрешна и външна ситуация. Като цяло гръцкото обществено мнение е настроено решително в полза на Русия.
Вулгарис е компромисна фигура и приемлив за крал Отон I Гръцки, понеже е лоялен към династията, като същевременно е с произход из средите на старата клика. Въпреки това, Вулгарис не успява да предотврати последвалите събития и абдикацията на Отон. В крайна сметка застава в решителна опозиция както срещу авторитаризма на Отон, така и срещу радикалните действия на Теодорос Гривас във Воница, влизайки в тричленката с Константинос Канарис и Руфос Бенизелос, която успява са предотврати нова гражданска война в Гърция. Гривас, вдигайки бунт срещу краля, заповядва и ареста на 25 видни фигури от гръцкия политически живот, сред които е и Вулгарис, нарочен за корумпиран. Вулгарис предприема контрадействия и възглавява военната опозиция срещу заговорниците, заставяйки начело на гръцките артилеристи в техните казарми в нощта на 10 октомври 1862 година. [8]
В годините до смъртта си става най-известният играч на гръцката политическа сцена. Обвинен е от правителството на Александрос Кумундурос в симония и е обявен от новата демократична преса в страната за „най-корумпирания гръцки политик на всички времена“. Често е окарикатуряван, заради екстравагантния си външен вид.
Племенникът му Петрос Вулгарис е морски офицер.
Бележки редактиране
- ↑ Τεγόπουλος-Φυτράκης, Ελληνικό Λεξικό, σελ. 763, ISBN 960-7598-00-8
- ↑ Αγαπητού Σ. Αγαπητού, Οι ένδοξοι Έλληνες του 1821 ή οι πρωταγωνισταί της Ελλάδος, τ. Α', Εν Πάτραις, 1877, σ. 389.
- ↑ Σύγχρονος Εγκυλοπαιδεία Ελευθερουδάκη, τόμος 5, σ. 458.
- ↑ Αναστασίου Ν. Γούδα, Βίοι Παράλληλοι των επί της αναγεννήσεως της Ελλάδος διαπρεψάντων ανδρών, τόμος ΣΤ', Πολιτικοί άνδρες, Εν Αθήναις, 1874, σ. 87 – 88.
- ↑ Λιγνού, 1946, σ. 48.
- ↑ Γούδα, 1874, σ. 89 – 91.
- ↑ а б Στέφανος Παπαγεωργίου, Από το Γένος στο Έθνος 1821 – 1862, ISBN 960-02-1769-6
- ↑ Douglas Dakin, The Unification of Greece 1770 – 1923, ISBN 960-250-150-2