Дмитрий Гирс

Дмитрий Константинович Гирс (на руски: Дмитрий Константинович Гирс) е руски журналист и писател. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен кореспондент.

Дмитрий Гирс
руски писател
Роден	1836 Таганрог, Руска империя
Починал	2 декември 1886 Санкт Петербург, Руска империя
Националност	Русия

Биография

Дмитрий Гирс е роден през 1836 г. в град Таганрог. Ориентира се към военното поприще. Завършва 1-ви кадетски корпус. Служи в сапьорните части на Руската армия с първо офицерско звание прапорщик. През 1868 г. заради критична реч на погребението на Дмитрий Писарев е принуден да напусне армията и Санкт Петербург.

Занимава се с журналистика под псевдонима „Константинов“. Пише за списанията „Русский вестник“ и „Отечественные записки“. Публикува своя роман „Старая и Новая Россия“ който прави силно впечатление (1868). Сред неговите произведения са „На краю пропасти“ (1870), „Калифорнийский рудник“ (1872), „Дневник нотариального писца“(1883), „Авдотья двумужница“ (1884) и др.

През 1876 г. е кореспондент на в-к „Санкт-Петербургские ведомости“ в Сърбия и отразява Сръбско-турската война (1876). Участва в Руско-турската война (1877-1878) като военен кореспондент на сп. „Северный вестник“. Публикува серия от кореспонденции от театъра на военните действия. Застъпник на българската национална кауза.

Издател на в-к „Русская правда“ (1878-1880). Пише фейлетони под псевдонима „Добро-Глаголь“ и често влиза в конфликт с цензурата. Издава своите „Записки военного“.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гирс, Дмитрий Константинович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​