Жълта манатарка
Жълтата манатарка (Boletus appendiculatus, Butyriboletus appendiculatus) е вид базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).
| Жълта манатарка | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
D.Arora & J.L.Frank, 2014 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Жълта манатарка в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Наименования и етимология редактиране
От лат. appendiculatus се превежда „придатък“. Родовото наименование на гъбата „Boletus bolos“ се превежда от гръцки като „бучка глина“ и „годна за консумация гъба“.
Този вид манатарка е известна като:
- Жълта манатарка (български) – заради специфичния си цвят
- Butter bolete, Spindle-stemmed bolete (английски)
- Bolet appendiculé (френски)
- Anhängsel-Röhrling, Gelber Steinpilz (немски) – името произлиза от придатъка в основата на крака – Fortsatz (Anhängsel)
- Боровик девичий, Боровик придаточковый (руски)
Среща се със синонимите яйчник, маточник, [1]
Описание редактиране
Шапка редактиране
Първоначално полукълбовидна, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. Кафява (като плода на кестен), кафеникава, по-рядко бледо кафява; не посинява при одраскване и натиск. Отначало повърхността ѝ е фино кадифена, но по-късно е гладка и/или с фини пукнатини. До 20 cm в диаметър.[2]
Тръбички редактиране
При младите гъби отворите на тръбичките (порите) са интензивно жълти (подобно на цвета на краве масло), после жълти, жълтозеленикави, накрая дори кафеникави; при одраскване посиняват. Тръбичките са със същия цвят и посиняват при разрязване (при млади екземпляри е по-малко вероятно).
Пънче редактиране
Бухалковидно или цилиндрично, често в основата изтъняващо или вретеновидно-вкореняващо се. Лимоновожълто до жълто, към основата е по-тъмно, понякога до червеникаво-кафяво. Поне в горната половина (понякога изцяло) е покрито с фина жълтеникава мрежа. Посинява слабо при нараняване. С височина 5 – 15 cm.
Месо редактиране
Твърдо, плътно. Жълтеникаво, в основата на пънчето – с розови или кафеникави оттенъци. Жълтото оцветяване е най-интензивно над тръбичките, където при разрязване посинява слабо. Има слабо изразена гъбна миризма и приятен, но неспецифичен вкус.
Спори редактиране
Спорите имат размери 9 – 15 × 3.5 – 5.5 μm. Споровият отпечътък е тъмномаслиненокафяв.
Разпространение и местообитание редактиране
Жълтата манатарка може да се намери само в топли широколистни гори, където образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus) и кестен (Castanea sativa). Предпочита варовити почви. Среща се много рядко – от началото на лятото до есента. Среща се в Европа и Северна Америка. Плодовите тела растат поединично, разпръснати или на групи под твърди дървета. В Северна Америка е по-често срещана в Тихоокеанския северозападен регион, където често се свързва с жив дъб и таноак (Notholithocarpus).[3]
Двойници редактиране
Сходен вид е Butyriboletus subappendiculatus. Този вид обикновено има по-бледо оцветяване на шапката, непосиняващо месо при разрязване, и расте само в иглолистни гори.
Приложение редактиране
Жълтата манатарка е годна за консумация, въпреки че някои хора могат да имат алергична реакция към нея.[3] Земният аромат на гъбите ги прави подходящи за супи, сосове и яхнии.[4] Варените порции често стават сини, после сиви, след което връщат първоначалния си жълт цвят.[4]
Източници редактиране
- ↑ Синоними
- ↑ Жълта манатарка, manatarka.org
- ↑ а б Arora D. Mushrooms Demystified: A Comprehensive Guide to the Fleshy Fungi. Berkeley, California, Ten Speed Press, 1986. ISBN 978-0-89815-169-5. с. 525.
- ↑ а б Brill S. The Wild Vegan Cookbook: A Forager's Culinary Guide (in the Field Or in the Supermarket) to Preparing and Savoring Wild (and Not So Wild) Natural Foods. Houghton Mifflin Harcourt, 2010. ISBN 1-55832-721-5. с. 332.
Литература редактиране
- Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-3304-42374
- The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2
- Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234
- Champignons de France et d’Europe Occidentale, Marcel Bon, 2004, Flammarion ISBN 2082013219
- The Mushroom Book, Thomas Læssøe & Anna Del Conte, 1996, Dorling Kindersley ISBN 0-7513-0258-9
- Gljive Srbije i Zapadnog Balkana, Branislav Uzelac, 2009, BGV Logic, ISBN 978-86-912677-0-4
- Μανιτάρια – Φωτογραφικός οδηγός μανιταροσυλλέκτη, Γιώργος Κωνσταντινίδης, 2009, 2014 ISBN 978-960-931450-3
- Fungi of Switzerland Vol. 1 – 6, J. Breitenbach & F. Kränzlin, 1984 – 2005, Verlag Mikologia Luzern
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Butyriboletus appendiculatus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |