Закон за българското гражданство
Законът за българското гражданство е закон, приет през 1998 г. и влязъл в сила на 20 февруари 1999 г. Той определя принципите, начините за придобиване, загубване и възстановяване на българско гражданство.
Издаден е в изпълнение на чл. 25 ал. VI от Конституцията на Република България. Заменя действалите преди него закони:
- закон от 1880 г.†
- закон от 1883 г.
- Закон за българското поданство от 1903 г.
- Закон за българското поданство от 1940 г.
- Закон за българското гражданство от 1948 г.
- Закон за българското гражданство, обнародван 1968 г., изменян 1979, 1986 и 1989 г.
Основният начин за придобиване на гражданство е по произход (на родителите – ius sanguinus), но е възможно да се получи гражданство след 5 години законно пребиваване в България.[1]
Всеки български гражданин е гражданин на Европейския съюз, което обаче не следва от българското законодателство.
Двойно гражданство редактиране
България дава възможност на гражданите да притежават чуждо гражданство, освен българското им гражданство.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ „Чуждите, които искат да са наши“ Архив на оригинала от 2018-11-15 в Wayback Machine. в. „Сега“, 22 ноември 2002 г.