Илирийски провинции

Илирийски провинции (на френски: Provinces illyriennes; на хърватски: Ilirske pokrajine; на словенски: Ilirske province; на италиански: Province Illiriche) се нарича автономна област в рамките на Първата френска империя (1809 – 1814), състояща се от Далмация, Истрия и Крайна. Провинциите са създадени от Наполеон Бонапарт на адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров с цел отрязване на достъпа на Австрийската империя до Средиземноморието, след като Австрия ги отстъпва по условията на Шьонбрунския мирен договор (на френски: Traité de Schönbrunn; на немски: Friede von Schönbrunn) (1809) след разгрома на Петата коалиция.

Илирийските провинции на картата на Френската империя през 1811 г.

Преди това със сключения мирен договор от Кампо Формио на 18 октомври 1797 г. е сложен край на Венецианската република.

Начело на провинциите са маршал Огюст Мармон, Жан Андош Жюно и Жозеф Фуше. Съгласно втория декрет за провинциите на френския император провинциите имат население от 1 500 000 жители и се управляват от френски генерал-губернатор, финансов генерал-интендант, комисар по правните въпроси и трима провинциални интенданти.

След войната на шестата коалиция французите са прогонени, а Виенският конгрес ги връща на Австрия като Илирийско кралство в състава на империята.

Външни препратки

• The Illyrian Provinces, 1809 – 1813 // Посетен на 6 януари 2017. (на английски)