Калиник (на гръцки: Καλλίνικος, Калиникос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Калиник
Καλλίνικος
гръцки духовник
Роден
1855 г.
Починал
11 януари 1934 г. (79 г.)
ПогребанИстанбул, Турция
Учил вХалкинска семинария
Семейство
Подпис
Писмо на Калиник Белградски до Йон Драгумис, 7 юни 1910 г.

Биография редактиране

Роден е с фамилията Деликанис (Δελικάνης) на Лесбос около 1855 година. Учи теология в Рим, където става католик и е ръкоположен за дякон и свещеник. През 1885 година е приет в православието като свещеник. Директор е на гръцките училища в Цариград и проповедник в Перенската община.[1] От 1901 до 1909 година е старши секретар на Патриаршията и е главен редактор на списанието на Патриаршията „Еклисиастики Алития“.[1] Публикува много научни трудове.

На 13 септември 1909 тодина е ръкоположен в катедралния храм „Свети Георги“ в Цариград за митрополит на Белградската епархия (Бератска). Ръкополагането му е извършено от патриарх Йоаким III Константинополски в съслужение с митрополитите Филотей Никомидийски, Йероним Никейски, Софроний Анкарски, Поликарп Еласонски, Софроний Мраморноостровен, Панарет Илиуполски и Антим Лозенградски.[1]

На 23 юни 1911 година е избран за берски митрополит. В 1912 година посреща гръцките войски по време на Балканската война. На 10 февруари 1922 г. е прехвърлен в Кизическата епархия,[2] а през 1936 г. е избран за митрополит на Кесария.[3]

Умира на 11 януари 1934 година на Халки.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Καισαρείας κυρός Καλλίνικος. (1855-1934) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 6 април 2017.
  2. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 77. Посетен на 14 август 2014.
  3. Κατάλογος προκατόχων // Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Архивиран от оригинала на 2020-04-27. Посетен на 7 септември 2015.
Василий белградски митрополит
(13 септември 1909 – 23 юни 1911)
Йоаким
Лука берски и негушки митрополит
(23 юни 1911 – 10 февруари 1922)
Константий
Константин кизически митрополит
(10 февруари 1922 – 26 юли 1932)
последен
Николай II кесарийски митрополит
(26 юли 1932 – 11 януари 1934)
последен