Йон Драгумис (на гръцки: Ίων Δραγούμης) е гръцки дипломат, писател и основен идеолог и организатор на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Йон Драгумис
Ίων Δραγούμης
гръцки дипломат
фото: Алберт Баубин
Роден
Починал
31 юли 1920 г. (41 г.)
Учил вАтински университет
Политика
Депутат в Гръцкия парламент
Семейство
РодДрагумис
БащаСтефанос Драгумис
Братя/сестриФилипос Драгумис
ПартньорПинелопи Делта
ПодписIon Dragoumis signature 1911.svg
Йон Драгумис в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Йон Драгумис l 1903

Йон Драгумис е роден в Атина на 15 септември 1878 година в семейството на видния политик и по-късно премиер Стефанос Драгумис от македонския род Драгумис. Учи за адвокат в Париж. От 1902 година се включва в дипломатическите среди и е изпратен в гръцкото консулство в Битоля като подконсул, където основната му задача е да създава тайни комитети за въоръжена борба срещу българщината. В своята книга „Кръв на мъченици и герои“, изпълнена с ненавист към българщината, той призовава гърците да последват примера на Василий II:

Василий, вместо да ослепи толкова хора, щеше да направи по-добре, ако ги беше избил всички. Така хем тези хора нямаше да се измъчват живи ослепели, хем числото на българите щеше да се намали с 15 000 души - нещо полезно.

Самият Драгумис определя и целта на гръцката борба в Македония:

В миналото гърците имаха за врагове турците, през идващите години ще имат за врагове българите. Започва се наново и ще продължи в още по-страшна форма, отколкото някога дивата борба от византийски времена и нови Василиевци ще кръстосват цялата страна и ще дирят българи по планините, по пещерите, по селата и по горите и ще ги изгонват или избиват.[1]
 
Паметник в Солун

Драгумис работи в консулствата в Сяр (1903), в Бургас и Пловдив, България (1904), в Дедеагач и Александрия до 1907 г. Работи в тясно сътрудничество със Павлос Мелас, който е женен за сестра му, и гръцкия владика Германос Каравангелис в организирането на гърци и гъркомани срещу българските комитети на ВМОРО. През 1907-1909 работи като служител на гръцкото посолство в Цариград. Поддържа любовна връзка с писателката Пинелопи Делта, авторка на романи, насаждащи омраза към българите.

През 1909 – 1910 година участва в организацията на въоръжените действия в Македония, а също и в основаването на образователното дружество.

През 1911 година, когато италианците превземат Додеканезите, Драгумис взима участие в организирането на конгрес на остров Патмос, където се декларира молба за присъединяването на островите към Гърция. През Балканската война от 1912 година служи в генералния щаб на крал Константинос I. Заедно с Виктор Дусманис и Йоанис Метаксас е изпратен да преговаря с Хасан Тахсин паша за предаването на Солун и пръв развява там гръцкото знаме.

През 1914 година е изпратен като посланик в Санкт Петербург, където успешно решава въпросите за Света гора и гръцките общности в Русия. През 1915 година е избран за депутат от Лерин (Флорина). Започва да издава списание „Политики епитеорисис“ през 1916 година. По време на правителството на Елевтериос Венизелос е заточен на остров Корсика, откъдето се връща през 1919 година. След опита за покушение срещу Венизелос в Париж, полицията, предвождана от Емануил Зимвракаки устройва засада и при задържането Драгумис е убит на 12 август 1920 година. На същото място по-късно е издигната колона в памет на един от най-големите поддръжници на гръцката мегали идея.

На Йон Драгумис е кръстен съществувалият от 1997 до 2011 година дем Йон Драгумис, център на който е Богатско – селото, от което произхожда родът му.

Родословно дървоРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанасиос Драгумис
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1770 - 1854)
 
Зои Софиану-Делияни
 
Стефанос Георгантас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоанис Драгумис
 
Николаос Драгумис
(1809 - 1879)
 
Евфросини Георганта
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1840-1909)
 
Зои Драгуми
(1843 - 1894)
 
Стефанос Драгумис
(1842 - 1923)
 
Елиза Кондоянаки
 
Марика Драгуми
(1846 - 1941)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Павлос Мелас
(1870 - 1904)
 
Наталия Мела
(1872 - 1973)
 
Николаос Драгумис
(1874 - 1933)
 
Амарилда Зану
 
Йон Драгумис
(1878 - 1920)
 
Елена Валаорити
 
Филипос Драгумис
(1890-1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1926 - 2011)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1934 - 2023)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наталия Драгуми
(р. 1973)


ЛитератураРедактиране

  • Δημητρίου Ι. Ευρυγένη, Ο ΄Ιων Δραγούμης και ο μακεδονικός Αγών. Θεσσαλονίκη 1961. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 41]. 8ον, σ. 23 μετά προσωπογραφίας του ΄Ι. Δραγούμη υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

БележкиРедактиране

  1. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 132-133.
? серски гръцки консул
(1903)
?