Йон Драгумис
Йон Драгумис (на гръцки: Ίων Δραγούμης) е гръцки дипломат, писател и основен идеолог и организатор на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]
| Йон Драгумис Ίων Δραγούμης | |
| гръцки дипломат | |
 фото: Алберт Баубин | |
| Роден |
2 септември 1878 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Атински университет |
| Политика | |
| Депутат в Гръцкия парламент | |
| Семейство | |
| Род | Драгумис |
| Баща | Стефанос Драгумис |
| Братя/сестри | Филипос Драгумис |
| Партньор | Пинелопи Делта |
| Подпис |  |
| Йон Драгумис в Общомедия | |
Биография
редактиране
Йон Драгумис е роден в Атина на 15 септември 1878 година в семейството на видния политик и по-късно премиер Стефанос Драгумис от македонския род Драгумис. Учи за адвокат в Париж. От 1902 година се включва в дипломатическите среди и е изпратен в гръцкото консулство в Битоля като подконсул, където основната му задача е да създава тайни комитети за въоръжена борба срещу българщината. В своята книга „Кръв на мъченици и герои“, изпълнена с ненавист към българщината, той призовава гърците да последват примера на Василий II:
| „ | Василий, вместо да ослепи толкова хора, щеше да направи по-добре, ако ги беше избил всички. Така хем тези хора нямаше да се измъчват живи ослепели, хем числото на българите щеше да се намали с 15 000 души - нещо полезно. | “ |
Самият Драгумис определя и целта на гръцката борба в Македония:
| „ | В миналото гърците имаха за врагове турците, през идващите години ще имат за врагове българите. Започва се наново и ще продължи в още по-страшна форма, отколкото някога дивата борба от византийски времена и нови Василиевци ще кръстосват цялата страна и ще дирят българи по планините, по пещерите, по селата и по горите и ще ги изгонват или избиват.[2] | “ |
Драгумис работи в консулствата в Сяр (1903), в Бургас и Пловдив, България (1904), в Дедеагач и Александрия до 1907 г. Работи в тясно сътрудничество със Павлос Мелас, който е женен за сестра му, и гръцкия владика Германос Каравангелис в организирането на гърци и гъркомани срещу българските комитети на ВМОРО. През 1907-1909 работи като служител на гръцкото посолство в Цариград. Поддържа любовна връзка с писателката Пинелопи Делта, авторка на романи, насаждащи омраза към българите.
През 1909 – 1910 година участва в организацията на въоръжените действия в Македония, а също и в основаването на образователното дружество.
През 1911 година, когато италианците превземат Додеканезите, Драгумис взима участие в организирането на конгрес на остров Патмос, където се декларира молба за присъединяването на островите към Гърция. През Балканската война от 1912 година служи в генералния щаб на крал Константинос I. Заедно с Виктор Дусманис и Йоанис Метаксас е изпратен да преговаря с Хасан Тахсин паша за предаването на Солун и пръв развява там гръцкото знаме.
През 1914 година е изпратен като посланик в Санкт Петербург, където успешно решава въпросите за Света гора и гръцките общности в Русия. През 1915 година е избран за депутат от Лерин (Флорина). Започва да издава списание „Политики епитеорисис“ през 1916 година. По време на правителството на Елевтериос Венизелос е заточен на остров Корсика, откъдето се връща през 1919 година. След опита за покушение срещу Венизелос в Париж, полицията, предвождана от Емануил Зимвракаки устройва засада и при задържането Драгумис е убит на 12 август 1920 година. На същото място по-късно е издигната колона в памет на един от най-големите поддръжници на гръцката мегали идея.
На Йон Драгумис е кръстен съществувалият от 1997 до 2011 година дем Йон Драгумис, център на който е Богатско – селото, от което произхожда родът му.
В Лерин е издигнат бюст на Драгумис, дело на скулптора Николаос Догулис.[3]
Родословно дърво
редактиране| Атанасиос Драгумис | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Маркос Драгумис (1770 – 1854) | Зои Софиану-Делияни | Стефанос Георгантас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йоанис Драгумис | Николаос Драгумис (1809 – 1879) | Евфросини Георганта | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Маркос Драгумис (1840-1909) | Зои Драгуми (1843 – 1894) | Стефанос Драгумис (1842 – 1923) | Елиза Кондоянаки | Марика Драгуми (1846 – 1941) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Павлос Мелас (1870 – 1904) | Наталия Мела (1872 – 1973) | Николаос Драгумис (1874 – 1933) | Амарилда Зану | Йон Драгумис (1878 – 1920) | Елена Валаорити | Филипос Драгумис (1890-1980) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Маркос Драгумис (1926 – 2011) | Маркос Драгумис (1934 – 2023) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наталия Драгуми (р. 1973) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература
редактиране- Δημητρίου Ι. Ευρυγένη, Ο ΄Ιων Δραγούμης και ο μακεδονικός Αγών. Θεσσαλονίκη 1961. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 41]. 8ον, σ. 23 μετά προσωπογραφίας του ΄Ι. Δραγούμη υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Бележки
редактиране- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 107. (на гръцки)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 132-133.
- ↑ Γνωρίζω τα αγάλματα της πόλης μου - Φλώρινα // YouTube. Посетен на 16 февруари 2025 г.
| ? | → | серски гръцки консул (1903) |
→ | ? |