Караманкьой

селище в Румъния

Караманкьой (на румънски: Sălcioara) е село в Румъния, част от община Журиловка в окръг Тулча, Северна Добруджа.

Караманкьой
Sălcioara
— село —
44.8026° с. ш. 28.8968° и. д.
Караманкьой
Страна Румъния
ОкръгТулча
Надм. височина17 m
Население? души (2002)
Пощенски код827116

История редактиране

Караманкьой е старо българско село в Северна Добруджа. Българската църква Св. Георги е отворена в 1850 г., а 1862 година – и българско училище.[1] Запазени са сведения за дейността на училищната организация в Добруджа с протокол от 30 юли 1878, където се посочват имената на местни български първенци, натоварени с уреждането на българските училища в Бабадагското окръжие.[2] Според клаузите на Берлинския договор от 1879 година селото попада в Румъния.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Караманкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Българското население на Караманкьой се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 година Крайовска спогодба.

Личности редактиране

Родени в Караманкьой
  •   Вълчо Петров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 Сярска дружина[4]
  •   Димитър Милков Димитров (1915 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[5]

Бележки редактиране

  1. Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 - 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 179.
  2. Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 19 от 08 август 1917, стр.3
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 557.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 15