Карел Яромир Ербен (на чешки: Karel Jaromír Erben) е чешки историк, картограф, поет, фолклорист и писател от 19 век.

Карел Яромир Ербен
Karel Jaromír Erben
чешки историк, писател и картограф
Роден
Починал
21 ноември 1870 г. (59 г.)
ПогребанОлшанско гробище, Жижков, Чехия
Учил вгимназия
Научна дейност
ОбластИстория, география, фолклор
Работил вНационален музей в Прага
Семейство
Уебсайт
Карел Яромир Ербен в Общомедия

Представител на романтичното направление в литературата. Участва в Славянския конгрес в Москва и Санкт Петербург през 1867 г.[1]

Биография редактиране

Роден е на 7 ноември 1811 година в Милетин, тогава в Австрийската империя. Завършва колеж в Храдец Кралове, а през 1831 година се мести в Прага, където учи философия и по-късно право в университета на града. Работи в Националния музей в Прага заедно с Франтишек Палацки. През 1848 година става редактор на вестник „Пражки новини“, а през 1850 година – секретар на архивите на Националния музей.

 
„Мара Slovanskèho Svèta“ от 1868 година, представяща българите като основно население на Македония

Основният труд на Ербен, известен като Славянска читанка, е сборник, който съдържа 100 народни приказки и легенди, написани на старонародния чешки език. През 1853 г. излиза собственият му труд „Букет от народни легенди“, в който са преразказани в стихотворна форма старочешки предания. През 1864 г. издава романтичната колекция „Простонародни чешки песни и стихчета“ в пет тома.

Ербен не само събира чешко народно творчество, но също пише литературна критика по темата. Освен това е автор на редица книги, посветени на историята на Прага и Чехия. За най-важния исторически труд на Ербен се смята Regesta diplomatica nec non epistolaria Bohemiae a Moraviae, в който изследва грамоти и укази от земите на Бохемия и Моравия, започвайки от 1253 г. В допълнение писателят пише коментари към историите и легендите за личности като света Екатерина, Томаш Щитни, Ян Амос Коменски и Ян Хус.

През 1868 година Ербен издава етнографската карта на Балканския полуостров Мара Slovanskèho Svèta. За основа на труда си ползва вече публикуваните карти на Павел Шафарик, Гийом Лежан и М. Ф. Миркович[2].

Карел Яромир Ербен умира на 21 ноември 1870 година в Прага от туберкулоза. Погребан е в Малостранското гробище.

Композиторът Антонин Дворжак използва много от баладите на Ербен за основа на свои симфонични произведения.

Трудове редактиране

  • „Sto prostonárodních pohádek a pověstí slovanských v nářečích původních“, известна с по-краткото име „Славянска читанка“ (1865)
  • „Vybrané báje a pověsti národní jiných větví slovanských“ (1869)
  • „Kytice z pověstí národních“ (1853, разширено издание 1861) – „Букет от народни легенди“, сборник със старочешки предания и митове.
  • „Písně národní v Čechách“ – сборник с чешки народни песни
  • „Prostonárodní české písně a říkadla“ (1864) – „Простонародни чешки песни и стихчета“.
  • „České pohádky“ – „Чешки приказки“, сборник

Източници редактиране

Външни препратки редактиране