Павел Шафарик

словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет

Павел Йозеф Шафарик (на словашки: Pavel Jozef Šafárik; на чешки: Pavel Jozef Šafařík) е словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет. По-голямата част от трудовете му са написани на чешки и немски.

Павел Шафарик
Pavel Šafárik
словашки филолог

Роден
Починал
26 юни 1861 г. (66 г.)
Погребан Олшанско гробище, Прага, Чехия

Етнос Словаци
Религия лутеранство
Учил в Йенски университет
Научна дейност
Област Филология, етнография
Работил в Карлов университет
Публикации „Славянски древности“ (1837)
Семейство
Деца Войтех Шафарик
Подпис Safarik Pavel Josef-podpis.svg
Павел Шафарик в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Част от картата на Павел Шафарик Slovansky zemêvid.

Шафарик е роден на 13 май 1795 г. в Кобелярово в семейството на евангелистки пастор.

В периода от 1819 до 1833 г. в продължение на 14 години е директор на сръбска гимназия в Нови Сад. Посвещава дълги години на изследването на езика, историята и литературата на славяните, като успява да издири ценни материали в тази насока. Плод на усилената му работа са редица трудове, сред които за най-забележително се сочи Славянски древности (1837 г.). В тази си книга той представя живота на славяните от най-дълбока древност до края на 9 век, като отделя значително място и на българите. Шафарик оспорва числеността на българското население, като посочва бройката 600 хил. души за невярна и заявява, че българите наброяват около 4 млн. в онзи момент, като населяват обширна област, в която влизат цяла Македония, Тракия и Мизия[1]. Ценни са и трудовете му, посветени на старата славянска писменост в България, на делото на светите братя Кирил и Методий и други. Шафарик проявява голям интерес към възрожденската българска литература, върху чиито автори оказва силно положително влияние.

БиблиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

  • Loučení s Múzou
  • Zdání Slavomilovo
  • Tatranská múza s lýrou slovanskou, 1814
  • Mé zpěvy
  • Ode festival ... (Levoča, 1814)
  • Tatranská múza s lyrou slovanskou (Levoča, 1814)

Научни трудовеРедактиране

  • Geschichte der slawischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten (1826, Pest)
  • Přehled nejnovější literatury illlyrských slovanů po l. 1833
  • Slovanské starožitnosti (1837 + 1865, Praha)
  • Slovanský národopis
  • Slovem o českém pravopise
  • Výklad některých grammatických forem v jazyku slovanském
  • Mluvozpytný rozbor čísloslova
  • Počátkové českého básnictví, obzvláště prozódie
  • Promluvení k Slovanům, in: Prvotiny pěkných umění (1817)
  • Počátkové českého básnictví, obzvláště prozodie (1818, Praha)
  • Novi Graeci non uniti ritus gymnasii neoplate auspicia feliciter capta. Adnexa est oratio Pauli Josephi Schaffarik (1819, Novi Sad)
  • Písně světské lidu Slovensku v Uhřích. Sebrané a vydané od P. J. Šafárika, Jana Blahoslava a jiných. 1–2 (Pešť, 1823–1827)
  • Über die Abkunft der Slawen nach Lorenz Surowiecki (1828, Buda)
  • Serbische Lesekörner oder Historische-Kritische Beleuchtung der serbischen Mundart (1833, Pest)
  • Monumenta Illyrica (1839, Praha)
  • Die ältesten Denkmäler der böhmischen Sprache ... (1840, Praha)
  • Slovanský národopisu (1842 – 2 vydání, Praha)
  • Počátkové staročeské mluvnice in:Výbor (1845)
  • Juridische – politische Terminologie der slawischen Sprachen Oesterreich(Vídeň, 1850)
  • Památky dřevního pisemnictví Jihoslovanů (1851, Praha)
  • Památky hlaholského pisemnictví (1853, Praha)
  • Glagolitische Fragmente (1857, Praha)
  • Über den ursprung und die Heimat des Glagolitismus (1858, Praha)
  • Geschichte der südslawischen Litteratur 1-3 (1864-65, Praha)

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране