Крем карамел (на френски: crème caramel), също флан или карамелен пудинг, е десерт от яйчен крем със слой от мек карамел, за разлика от крем брюле, който е пудинг с твърд карамелен слой. Разпространен е из цял свят и се приготвя в повечето европейски ресторанти. Към края на XX век крем карамелът започва да намира място в много менюта на европейски ресторанти, вероятно поради удобството, че може голямо количество от него да се приготви предварително и да се съхранява до момента, когато е нужен.[1]

крем карамел
Виддесерт
Друго имефлан, карамелен пудинг
ПроизходИспания, Франция
Сервиранестудено или топло
Основни съставкияйца, мляко, захар
Разновидностикрем брюле
Крем карамел в Общомедия

Етимология редактиране

Крем карамел и флан са френски наименования, но флан вече е придобило различно значение в различни географски региони.

В испаноговорещите страни флан се отнася за крем карамел. В началото се използва само в Испания, но впоследствие добива популярност и в САЩ сред латиноамериканците. В другите части на света фланът представлява вид тарт.

Съвременна дума флан произлиза от старофренското flaon, което произлиза от средновековната латинска дума fladonem, получена от древногорнонемското flado – вид плоска торта.[2]

Начин на приготвяне и сервиране редактиране

 
Порция крем карамел със сос и гарнитура в ресторант.

Приготвяне редактиране

Крем карамелът е разновидност на обикновения яйчен крем, при който захарен сироп под вида на карамел се излива във формите, преди да се добави основата на крема. Карамелът обикновено се прави от разтопена захар до тъмнозлатист цвят.[3] Плътността на крема зависи от количеството яйчен белтък. Пече се при умерена температура, обикновено във водна баня върху печка или във фурна. Обръща се и се сервира с карамела отгоре. Обръщането на големи съдове изисква внимание, тъй като кремът лесно се разцепва. Готвенето на по-големи порции също изисква внимание, тъй като вътрешността може да остане недопечена, а външността да се препече. Затова, често крем карамелът се приготвя и сервира в шолички.

Имитации редактиране

Имитация на крем карамел може да се приготви от „инстантен карамелен прах“, който се сгъстява с агар-агар или карагенан, вместо с яйца.

Регионални разнообразие редактиране

 
Крем карамел в ресторант в Мангалор, Индия.

Индия редактиране

Крем карамелът е популярен, особено в големите крайбрежни градове и бивши португалски колонии като Гоа, Даман и Диу. Той е важен елемент в менютата на ресторантите на плажните курорти по индийското крайбрежие и се приготвя редовно в домакинствата на някои общества.

Япония редактиране

Пакетираният крем карамел е широко разпространен в магазините за удобства, под името пурин (プリン) (т.е. „пудинг“) или крем пудинг. Същият десерт може да се намери и в тайванските магазини.

Малайзия редактиране

Крем карамелът е много популярен десерт в Малайзия. За пръв път е внесен в страната от португалците през XVI век, а в днешно време се продава целогодишно. Често се сервира в ресторанти, кафенета, хотели и дори на рамазанови базари за преустановяване на постите.

Филипини редактиране

Във Филипините крем карамелът се нарича лече флан (буквално „млечен флан“), което е по-тежък вариант, приготвен с кондензирано мляко и повече яйчни жълтъци. Лече фланът обикновено се задушава на огън или печка. Той е важен десерт на празничните трапези.

Съществува и още по-тежка вариация, наречена тосино дел сиело (буквално „небесен бекон“), която е подобна, но съдържа значително повече жълтъци и захар.

Виетнам редактиране

 
Испански флан.

Крем карамелът е внесен от французите и е често срещан във Виетнам. Има различни наименования в Северен и Южен Виетнам. Понякога отгоре се полива с кафе.

Латинска Америка редактиране

 
Крем карамел със сгъстено мляко. Мехурчетата отстрани означават, че кремът е препечен.

В Аржентина, Чили, Перу и Уругвай крем карамелът обикновено се яде със сгъстено мляко. Също така, в повечето екваториални и карибски държави е разпространено и добавянето на кокосово кондензирано мляко.

Бразилия и Венецуела редактиране

В Бразилия и Венецуела често се приготвя с кондензирано мляко. Венецуелската вариация се нарича кесийо (буквално „малко сирене“), а в Бразилия – пудим де лейте конденсадо (буквално „пудинг от кондензирано мляко“).

Куба редактиране

Кубинският флан се приготвя, като се добавят белтъците на две яйца и пръчица канела. Подобно кубинско ястие е „Копа лолита“ – малък флан, сервиран с една или две лъжици ванилов сладолед. Среща се и с топинг от кокос или ром.

Доминиканска република редактиране

В Доминиканската република се използват само жълтъци и се смесват с ванилия и кондензирано мляко. Фланът с кокос се нарича кесийо.

Мексико редактиране

В Мексико има вариация на флан, наречена „Флан наполитано“, при която се добавя крема сирене, за да се получи повече крем.

Пуерто Рико редактиране

Пуерториканският флан е базиран на кокоса и се нарича флан де коко. Приготвя се с кондензирано мляко и кокосово мляко. Пяната от бити яйца се използва за да се направи сместа по-лека. Сервира се с канела, ром и ванилия. Покрай Денят на благодарността често се добавя тиква, пюре от ямс, джинджифил и подправки към кокосовия флан. Флан, също така, се приготвя от кокосово мляко и гуава.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Alan Davidson. The Oxford Companion to Food. Oxford University Press, 1999. ISBN 978-0-19-967733-7. с. 230.
  2. Oxford English Dictionary, 2nd Edition (1989); Petit Robert 1973.
  3. ((en)) How to cook the perfect creme caramel
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Crème caramel“ и страницата „Карамельный пудинг“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.