Лукас Берфус
Лукас Берфус (на немски: Lukas Bärfuss) е швейцарски писател, автор на романи, новели, пиеси и есета.
| Лукас Берфус Lukas Bärfuss | |
.jpg) Лукас Берфус през 2014 г. | |
| Роден | 30 декември 1971 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  Швейцария |
| Жанр | роман, новела, пиеса, есе |
| Награди | „Награда Йохан Петер Хебел“ (2016) |
| Уебсайт | |
| Лукас Берфус в Общомедия | |
Биография редактиране
Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. След като завършва основно училище, се издържа като берач на тютюн, железар и градинар. По-късно работи в колективно ръководена книжарница, където намира пътя си към литературата. От 1997 г. е писател на свободна практика и лектор в Швейцарския литературен институт в Бил. Същевременно от 2009 до 2013 г. е драматург в Цюрихския театър. Написал е редица пиеси за театралната трупа АСА400. Сътрудничи също на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин.
През 2003 г. германското списание „Театер хойте“ (Театърът днес) го определя като многообещаващ съвременен немскоезичен автор. През 2005 г. на театралните празници в Мюлхайм, а след това и от списание „Театер хойте“ е обявен за драматург на годината.
След новелата „Мъртъвците“ и сборниците с пиеси „Сексуалните неврози на нашите родители“ и „Амигдала“ Берфус публикува през 2008 г. първия си роман „Сто дни“. За него получава немските награди „Мара Касенс“, „Ана Зегерс“, „Ханс Фалада“ и специалната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“, както и наградата на „Швейцарската Фондация „Шилер““.
За издадения през 2017 г. роман „Хагард“ писателят получава наградата „LiteraTour Nordе“. Негови творби са преведени на много езици, включително и на български.
Днес Лукас Берфус живее в Цюрих.
Библиография редактиране
Проза редактиране
- Die toten Männer, Novelle, 2002
- Мъртъвците, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров
- Hundert Tage, Roman, 2008, 2010
- Сто дни, изд.: Рива, София (2010), прев. Владко Мурдаров
- Koala, Roman, 2014
- Коала, изд.: Black Flamingo, София (2015), прев. Владко Мурдаров
- Stil und Moral, Essays, 2015
- Hagard, Roman, 2017[1]
Драма редактиране
- Sophokles’ Ödipus, 1998
- Siebzehn Uhr Siebzehn, 2000
- 74 Sekunden. Monolog, 2000
- Vier Frauen. Singspiel, 2000
- Die Reise von Klaus und Edith durch den Schacht zum Mittelpunkt der Erde, 2001[2]
- Meienbergs Tod. Groteske, 2001
- Смъртта на Майенберг, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров
- Vier Bilder der Liebe, 2002[3]
- Четири картини на любовта, изд.: Рива, София (2012), прев. Владко Мурдаров
- Die sexuellen Neurosen unserer Eltern, 2003[4]
- Сексуалните неврози на нашите родители, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров
- Der Bus (Das Zeug einer Heiligen), 2005
- Автобусът или Дарбата но една светица, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров
- Alices Reise in die Schweiz, 2005
- Алис пътува за Швейцария, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров
- Die Probe (Der brave Simon Korach), 2007[5]
- Пробата, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров
- Amygdala, 2009[6]
- Амигдала, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров
- Парсифал, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров
- Zwanzigtausend Seiten, 2012[10]
- Двайсет хиляди страници, изд.: Black Flamingo, София (2012), прев. Владко Мурдаров
- Die schwarze Halle, 2013
- Frau Schmitz, 2016
- Госпожа Шмиц, изд.: Black Flamingo, София (2018), прев. Владко Мурдаров
Награди и отличия редактиране
- 2001: Kulturförderpreis der Stadt Thun
- 2003: Nachwuchsautor des Jahres der Zeitschrift Theater heute für Die sexuellen Neurosen unserer Eltern
- 2004: 2. Hörspielpreis der Stiftung Radio Basel für Jemand schreit in unseren Rosen
- 2005: „Мюлхаймска награда за драматургия“ für Der Bus
- 2005: „Награда Герит Енгелке“
- 2007: „Шпихер: литературна награда Лойк“
- 2008: „Награда Мара Касенс за първи роман“ für Hundert Tage
- 2008: „Награда Ана Зегерс“ (gemeinsam mit Alejandra Costamagna)
- 2009: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ für Hundert Tage[11]
- 2009: „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“ (Sonderpreis) für Hundert Tage
- 2010: „Награда Ханс Фалада“ на град Ноймюнстер
- 2011: Kulturpreis Berner Oberland
- 2013: „Берлинска литературна награда“[12]
- 2014: „Литературна награда на Золотурн“
- 2014: „Немска награда за книга“ (номинация), mit Koala
- 2014: „Швейцарска награда за книга“ für Koala
- 2015: „Награда Николас Борн“
- 2016: „Награда Йохан Петер Хебел“
- 2018: „Награда на ЛитераТур Норд“ „für sein bisheriges Werk und seinen jüngsten Roman Hagard“
- 2019: „Награда Георг Бюхнер“
Източници редактиране
- ↑ Buchbesprechung in der Sendung 52 beste Bücher des Schweizer Radios (12. März 2017)
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Die Reise von Klaus und Edith durch den Schacht zum Mittelpunkt der Erde, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924031718/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft592, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Vier Bilder der Liebe, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304115757/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft772, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Die sexuellen Neurosen unserer Eltern, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924031720/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft660, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Die Probe, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304081446/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft2117, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Amygdala, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304074237/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft846, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Öl, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304081616/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft2124, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Malaga, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304082116/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft3040, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Parzival, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304113306/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft2122, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Hartmann & Stauffacher Verlag – Zwanzigtausend Seiten, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304070711/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft3757, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Schillerstiftung: Schillerpreise alphabetisch
- ↑ Lukas Bärfuss erhält den Berliner Literaturpreis 2013
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Лукас Берфус- ((de)) Биографични данни за Лукас Берфус в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Лукас Берфус в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Лукас Берфус в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Лукас Берфус в Швейцарската национална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Лукас Берфус в Perlentaucher
- ((de)) Лукас Берфус в Die LYRIKwelt
- ((de)) Лукас Берфус в Personensuche
- ((en)) Лукас Берфус в
Internet Movie Database
