Луна 16

Луна 16 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Апаратът е първият безпилотен космически кораб, успял да кацне на повърхността на Луната и да върне на Земята образец от лунната почва. Осъществено е третото връщане на образци на Земята след американските пилотирани мисии Аполо 11 и 12.

Луна 16
Общи данни
По програма на	Космическа програма на СССР
Основни изпълнители	Конструкторско бюро Лавочкин
Тип	автоматичен
Основни цели	изследване на Луната
Дата на изстрелване	12 септември 1970 г. Байконур
Стартова установка	Протон 8K82K с Блок Д
Маса	5727 kg
Орбита/траектория	орбита около Луната
Важни събития	доставяне на образци от лунната почва на Земята
Продължителност	12 дни
Състояние	спускаем модул – на повърхността на Луната, модул с образци от лунната почва – завърнал се успешно на Земята.
Оборудване
стерео-видеокамера гайгеров брояч механична ръка за събиране на повърхностен материал
Луна 16 в Общомедия

Конструкцията на апарата се състои от два основни блока, монтирани един върху друг. Долният значително по-голям блок е спускаемият модул на апарата. Той има цилиндрична форма, и към него са монтирани двигателите и горивото необходими за спускане на повърхността на Луната, радар-висотомер и четири разгъващи се стойки. Основният двигател забавя скоростта на апарата и на определена височина той се изключва и се задействат допълнителни двигатели, позволяващи меко кацане на повърхността. Долният блок служи и за стартова платформа за горния блок, който се връща обратно на Земята. Към този блок са монтирани и телевизионна камера, термометри и гайгерови броячи, комуникационнатата система и механичната ръка, необходима за добиване на образеца от лунната почва.

Мисия

Апаратът е изстрелян към Луната от околоземна орбита. На 13 септември е осъществена корекция на курса и на 17 септември 1970 г. той влиза в кръгова 111 километрова орбита с инклинация от 70 градуса около Луната. Изследвана е лунната гравитация. След корекции на 18 и 19 септември орбитата е променена, като периселенът е сведен до 15,1 km. Основният двигател за кацане е задействан на 20 септември в 05:12 ст. време по време на преминаване през периселен. На височина от 20 m над повърхността той се изключва и се задействат допълнителните двигатели, които се изключват на височина от 2 m. Апаратът пада на повърхността със скорост от 2,4 m/s в 05:18 ст. време, в областта на Маре Фекундитатис (Mare Fecunditatis / Морето на плодородието), на около 100 km западно от кратера Уеб. Мястото на кацане е с координати от 0°41' ю. ш. и 56°18' и. д. Апаратът тежи 1880 kg по време на кацането си. Радиобсерваторията в Бохум, тогава във ФРГ, докладва за силен и чист телевизионен сигнал от апарата.

Механичната ръка е задействана в 06:30 ст. време на 20 септември и пробива лунния реголит на дълбочина от 35 cm в продължение на 7 минути, преди да се натъкне на скала. Извадена е колона от материал с тегло от 105 g, който е поместен в херметизирания контейнер.

След 26 часа и 25 минути на повъръхността, в 07:43 ст. време на 21 септември модулът за доставка на образеца от лунна почва излита от повърхността на Луната. Останалата част от апарата остава на повърхността на Луната и продължава да предава данни за лунната температура и радиация.

Модулът с образеца се връща директно към Земята, без корекции на курса и по балистична траектория навлиза в земната атмосфера на 24 септември. Падането му бива забавено от парашути, и той каца в Казахстан в 05:25 ст. време Анализът на химичния състав на образеца показва сходство с материала, доставен от Аполо 12.

Луна 16 е исторически успех за космическата програма на СССР. Осъществено е първото автоматично доставяне на образци от друго небесно тяло на Земята.