Прабългарски ламбдаизъм

Ламбдаизъм е фонетично явление, при което определени съгласни звукове преминават в звук „л“. Названието произлиза от името на гръцката буква „ламбда“ (л).

Прабългарският ламбдаизъм е особеност на булгарските (огурските) тюркски езици, представляваща съвпадение на пратюркското -ł- с -l-.

Пример за ламбдаизъм в прабългарския език е думата шиле: Първоначалната форма е *šileg (сравни произв. шилегар, георг. местн. Шилигарник в Пирин, сръб. шиљег), като бълг. форма *šilę, -ta е обобщение на типа склонение *jarę, *agnę, *porsę, *telę за имена на животни. *šileg < *silek от *sil „зъб“, сравни чуваш. шăл „зъб“, старотюрк. sïš „шиш“ със семантичен паралел в старотюркски dišek „двугодишно животно“ < diš „зъб“, т.е. „животно на което са се развили зъбите“. Монголски съответствия са монг. silegü, калм. шилг „двегодишно камилче“.

Примери за прабългарски ламбдаизъм:

чувашки	прабългарски	други тюркски	значение
	сулица	şiş (тур.)	копие (стб.), шиш
	колчан	кеš (др-тюрк.)	колчан (праб.> тат.>рус.)
чул		taş (тур.)	камък
утмăл		altmış (тур.)	шейсет
телек		düş (тур.)	сън
шĕл	шиле	şişek (тур.)	зъб (чув.), шиле < „животно с млечни зъби“

Вижте също

• Древнотюркски език
• Прабългарски ротацизъм
• Ламбдаизъм
• Прабългарски ламбдаизъм
• Прабългарски език
• Чувашки език

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.