Противоминна артилерия
Противоминна артилерия – исторически (самодвижещи се мини преди са наричани торпедата), артилерията от „противоминния“ калибър на броненосците, линкорите, линейните крайцери, крайцерите, предназначена за отразяване на атаките на леките кораби на противника, въоръжени с торпедно оръжие (минните катери, впоследствие есминците и лидерите). В различно време към противоминната артилерия се отнасят оръдия с различен калибъра: в 19 век това са оръдия малък калибър: 47 – 88 mm, а в епохата на Дреднаутите среден. Например, на руските линкорите на типа „Севастопол“ към противоминната артилерия се отнасят казематните 120 mm артилерийски установки, а на по-ранния броненосец „Потьомкин“ противоминни са 75 mm оръдия.
Литература редактиране
- Гл. ред. Главнокомандващ Военноморския флот адмирал Владимир Николаевич Чернавин. Военно-морской словарь. ISBN 5-203-00174-x.
- Гл. ред. Главнокомандващ Военноморския флот адмирал Владимир Иванович Куроедов. Военно-морской энциклопедический словарь.
Вижте също редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Противоминная артиллерия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |