Отваря главното меню

75 mm морско оръдие Кане

75 mm морско оръдие Кане 75 mm морско, скорострелно, патронно оръдие малък калибър, предназначено за използване на кораби и брегови батареи. Разработено в края на 19 век от френската фирма Forges et Chantiers de la Méditerranée, под ръководството на нейният основател, френския инженер и артилерийски конструктор Густав Кане (на френски: Gustave Canet) и произвеждано по лиценз от Обуховския и Пермския завод (Санкт Петербург. Перм) и състояло на въоръжение във Военноморския флот на Руската империя от 1892 до 1920 г. Всичко са произведени 799 оръдия от този тип (248 в Пермския и 551 в Обуховския завод). Тридесет от тези оръдия през 1915 г. са преправени на зенитни оръдия система Мелер с ъгъл на възвишение 70°. Основното предназначение на 75 mm оръдия Кане първоначално е борбата с миноносците, торпедните канонерки и минните крайцери, за защита на големите кораби от техните торпедни атаки. Според замисъла им тяхната скорострелност трябва да гарантира поразяването на целта. Огъня следвало да бъде с бронебойни снаряди по бордовете, въглищните бункери и машинното отделение, за да се извади от строй атакуващия торпеден кораб.

75 mm морско оръдие Кане
Russian 75 mm gun aboard Gromoboy.jpg
75 mm морско оръдие Кане на крайцера „Громобой“
Обща информация
На въоръжение в Военноморски флот на Русия Русия
Производител Русия Русия
Обуховски завод, Санкт Петербург
Пермски завод, Перм
Година на производство 18921910 г.
Произведени 799
Технически данни
Калибър, mm 75
Дължина на цевта, mm/клб 3750/50
Тегло (бойно) 879—910 kg
Зареждане Унитарно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +20° (на оригиналната установка на Кане)
Снижение (min) -10°
Хоризонтален 360°
Огневи възможности
Далекобойност, km 9,150 (при ъгъл +35° с фугасен снаряд)
Скорострелност
изстрела/минута
12-15
75 mm морско оръдие Кане в Общомедия

Фугасни снаряди за 75 mm оръдие започват да се произвеждат едва в първото десетилетие на двадесети век. С увеличаване на заплахата от вражеската авиация е създаден зенитен вариант на оръдието с голям ъгъл на вертикална наводка.

Оръдието активно се използва през руско-японската война като „противоминно“ и спомагателно за артилерията от средния калибър. Също е оръдие от главния калибър на големите ескадрени миноносци и минните крайцери. Опита от войната показва недостатъчната мощ на 75 mm оръдия, в резултат на което противоминния калибър при новите кораби започва да расте до 120 – 130 mm, есминците на типа „Охотник“ са перевъоръжени с 2 102 mm оръдия, а главния калибър на есминците от типа „Новик“ е вече 3 – 4 (при есминците от типа „Изяслав“ 5) 102 mm оръдия.

Впоследствие 75 mm оръдие Кане се използва като зенитно (30 оръдия в армията, известно количество в зенитния вариант на кораби), а също и на мобилизирани кораби (стражеви, миночистачи, канонерки), противодесантни и противокатерни брегови батареи. Към 22 юни 1941 г. на въоръжение във флота все още има 69 оръдия 75/50 система Кане (БФ – 6 оръдия, ЧФ – 22 оръдия, СФ – 2 оръдия, ТОФ – 5 оръдия), те основно влизат в състава на бреговите батареи. На някои от корабите на ВМФ на СССР (основно, мобилизираните) през ВОВ има такива оръдия. Във Финляндия тези оръдия състоят на въоръжение на брегови батареи до средата на 20 век.[1].

ИзточнициРедактиране

  1. Russian 75 mm/50 (2.95") Pattern 1892. // Архивиран от оригинала на 2012-04-10. Посетен на 28 октября 2009. (на английски)

ЛитератураРедактиране

  • Широкорад А.Б.. Энциклопедия отечественной артиллерии. ISBN 985-433-703-0.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „75-мм пушка Канэ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.