Рижки замък
Рижкият замък (на латвийски: Rīgas pils) се намира на брега на река Даугава в Рига, столицата на Латвия. Основан е през 1330 г., като в днешния си вид укреплението е построено в периода 1497 – 1515 г. След като е превзет от шведите, те добавят към него обширни постройки през 1641 г. Той е постепенно разширяван в периода 17 – 19 век. През 1930-те години възстановителните му работи се водят от архитекта Ейженс Лаубе. Правителството на Латвия обявява замъка за своя резиденция през 1938 г. В днешно време служи като официална резиденция на президента на Латвия и в него се помещават няколко музея.
| Рижки замък Rīgas pils | |
 | |
  Рижки замък Местоположение в Латвия Рига | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Латвия |
| Местоположение | Рига |
| Стил | класицизъм |
| Основаване | 1330 г. |
| Строителство | 1497 – 1515 |
| Рижки замък в Общомедия | |
История редактиране
Замъкът е построен въз основа на договор между Рига и Ливонския орден през 13 век, когато рижците се вдигат на бунт срещу ордена и разрушават първоначалния замък в центъра на града. Поради постоянния конфликт с рижците, орденът решава да построи свой замък отвъд границите на града, вместо да построи наново първоначалната крепост. Рижците построяват наново замъка, като строителните работи завършват през 1515 г. С подписването на Вилнюската уния през 1561 г. между Ливонския орден и Великото литовско княжество, замъкът става литовско владение, а през 1569 г. – собственост на новосъздадената Жечпосполита. През 1621 г. Рига е завладяна от Шведската империя, а замъкът се използва от шведската администрация.
След като градът е покорен от Руската империя през 18 век, в замъка се помещават генерал-губернаторът, администрацията и съдилищата на Лифландска губерния, включваща по-голямата част от териториите на днешните Латвия и Естония..[1]
От 1922 г. замъкът служи като резиденция на президента на Латвия. След окупацията на Латвия от Съветския съюз през 1940 г., в замъка се помещава Съветът на народните комисари на Латвийската ССР. През 1941 г. в северната част на замъка се нанася младежка пионерна организация. В южната му част са създадени няколко музея. След като Латвия отново става независима страна през 1990 г., северната част на замъка отново става резиденция на латвийския президент.[2]
През 2013 г., когато в замъка се провеждат възстановителни работи, в него избухва пожар.[3] Огънят бързо се изкачва до последния му етаж, като по пътя си опустошава 3200 m2, повечето от които на покрива.[4] Все пак, пламъците на засягат никой от музейните експонати, намиращи се в замъка.
Архитектура редактиране
Първоначалният замък представлява триетажна постройка, обхващаща правоъгълен двор и имаща четири правоъгълни кули по ъглите си. След разрушаването му и построяването му отново, той вече разполага с две кръгли кули, следващи последните разработки на военните технологии. През 17 век замъкът претърпява голямо развитие и има почти непрестанни разширения. През 1682 г. към него е прибавен арсенал. През 1783 г. той е разрушен, а на негово място е построено съдилище.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б Brotze, Johann Christoph. Zeihnungenund daren Beschriebungen. Т. 1. Riga, Zinātne, 1992. ISBN 5-7966-0313-2.
- ↑ Chancery of the President of Latvia. Riga Castle // Архивиран от оригинала на 2007-11-09. Посетен на 15 февруари 2008.
- ↑ Delfi. Rīgas pils ugunsgrēks: Kā naktī uz 21.jūniju cīnījās ar liesmām. Teksta tiešraides arhīvs // Delfi.lv. Посетен на 21 юни 2013. (на латвийски)
- ↑ Leta nacionālā aģentūra. Nearly all largest Riga Castle halls have been damaged by fire // Leta.lv. Посетен на 22 юни 2013.[неработеща препратка]