Уикипедия

Ти Джей Пъркинс

американски професионален кечист

Теди Джеймс (Ти Джей) Пъркинс (роден на 3 септември 1984)[2][3] е американски професионален кечист с филипински произход.

Ти Джей Пъркинс
Снимка на Ти Джей Пъркинс
Пъркинс през 2015
РоденТеди Джеймс Пъркинс[1]
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Кобра 2[2]
Хавана Питбул 3[2]
Джей Ти Куин
Маник[7][5]
Пиной Бой[2][3]
Пума[2][3]
Суисайд
Sydistiko[8]
Ти Джей[9]
Ти Джей Пъркинс
Ти Джей Пи
Височина1,78 м[2][3]
Тегло78 кг[2][3]
Обявява се отЛос Анджелис, Калифорния[4]
Партс Ънноун[5]
Филипини[6]
Треньор(и)Бил Андерсън[3]
Джеси Хернандез[3]
Кевин Куин[3]
Негро Касас[3]
Атонио Иноки[3]
Дебют1998[3]
Ти Джей Пъркинс в Общомедия

Понастоящем работи с WWE, участвайки в шоуто Първична сила, където е първият Шампион в полутежка категория на WWE. Той също е познат за работата му в Total Nonstop Action Wrestling (TNA), където е бивш Х Дивизионен шампион на TNA. В TNA, той ползва името Маник, който е базиран на образа на Суисайд. Той също работи за независими компании, понякога под инициалите си Ти Джей Пи или с маска като Пума (също стилизирано ПУМА).

Професионална кеч кариера редактиране

Трениране и ранна кариера (1998 – 2003) редактиране

Пъркинс започва да тренира на 13 в локална луча либре школа в родния си град Лос Анджелис, Калифорния.[1] Пъркинс дебютира през 1999 на 14, под маска, защото шефовете му мислят, че изглежда твърде млад за кечист.[3][10] Бие се под името Ти Джей Пъркинс, използвайки „Пиной Бой“ като прякор.[10] За да присъства в шоута, той трябва да не ходи на училище, повечето петъци.[1] Бие се за независими шоута в Калифорния, Невада, Аризона и Мексико по време на първите си две години.

New Japan Pro Wrestling (2001 – 2011) редактиране

Започва да тренира в Ел Ей Доджото на New Japan Pro Wrestling, заедно с приятелите си Рики Рейс, Роки Ромеро и Брайън Даниълсън. Всички правят своите дебюти в NJPW на същото шоу в Korakuen Hall през октомври 2002, като Пъркинс дебютира без маска като „Пиной Бой“ Ти Джей Пъркинс. В NJPW, той държи рекорда за най-младия не-японски кечист, който се бие за компанията, на 18 години и 3 седмици. На 18 през 2003, след третото турне на NJPW, получава гимиг (героя) на Пума, маскиран кечист, приличащ на Тигровата Маска, започвайки да е съотборник на Тигровата Маска 4.[10] Пъркинс заявява, че героят е създаден, заради възприетите прилики между него и оригиналната Тигрова Маска, Сатору Саяма, с идеята да бъде американската версия на Тигровата маска.[1][10]

В края на май и началото на 2011, Пъркинс, под името Ти Джей Пи, участва в турнира на NJPW Най-добрият сред Супер младшите. След като печели три от неговите осем мача, завършва на седмо място от девет в неговия блок и не се класира за полуфинала.[11]

Consejo Mundial de Lucha Libre (2003) редактиране

През 2003, Пъркинс прекарва време в Мексико с Роки Ромеро и Боби Куанс, където триото тренират и се бият за Consejo Mundial de Lucha Libre.[10]

Pro Wrestling Guerrilla (2003 – 2016) редактиране

Пъркинс започва да се бие за компанията в Южна Калифорния Pro Wrestling Guerrilla (PWG) през 2003 като „Пиной Бой“ Ти Джей Пъркинс, появявайки се на Достатъчно ли сте подготвени за Рок?! където тушира Вито Домасели и Инч по-дълго от Средно, където губи отборен мач между шестима.[12][13] След като си сменя името на Пума през декември 2003, влиза в Турнира с покани на Танго и Кеш, за определяне на първите Световни отборни шампиони на PWG със Самоа Джо за съотборник.[14] Двамата стигат до втория кръг, преди да бъдат елиинирани.[15][16] До края на 2004, Пума участва в индивидуални мачове, побеждавайки участници като Рики Рейс, Тони Козина, Брад Брадли и Ю Кей Бой.[17][18][19][20] В първата половина от следващата година, той участва рядко в PWG, главно в елиминационни мачове.[21][22]

През юли 2005 сменя името си на Ти Джей Пъркинс, и побеждава Дейви Ричардс и Хардкор Кид в индивидуални мачове, но Пъркинс и Алекс Шели губят отборен мач от дуото.[23][24][25] Пъркинс губи индивидуален мач от Шели на Специално след училище.[26] Пъркинс завършва годината с отборни мачове с различни съотборници, и започва 2006 по същия начин.[27][28][29][30][31] Той се връща обратно в индивидуално участие на Отвъд Тъндърдом. През март 2006 г. побеждава Г-н Вълнение, преди да започне серия от загуби, която продължава до юни, когато той побеждава Ескалибур.[32][33][34] Серията включва загуба от Роки Ромеро в индивидуално участие и заедно с него в отборен мач.[35][36] Дуото се бие отново помежду си Едноименно през октомври, където Пъркинс печели, но губи реванш на същия месец.[37][38] По-късно започва вражда с Бино Гамбино, биейки се срещу него в отборни мачове между шестима в началото на 2007.[39][40] През май, Пъркинс побеждава Гамбино в индивидуален мач, преди отново да бъдат съотборници в срещуположни отбори в средата на 2007.[41][42][43]

 
Пъркинс (ляво) с обикновения си отборен партньор Хук Бомбери на ринга на Pro Wrestling Guerrilla по време Страх направо през 2008.

През януари 2008 Пъркинс сформира отбор с Хук Бомбери, участвайки в квалификационните серии на Динамитния властен турнир за Отборните титли (DDT4). На Перла Хабра отбора побеждава Йънг Бъкс (Ник и Мат Джаксън), но губят следващия мач от Лос Лучас (Финикс Стар и Зокре) на ¡Dia de los Dangerous!.[44][45] На Страх направо побеждават Скорпио Скай и Ронин чрез дисквалификация, и по-късно Пъркинс и Бомбери се намесват в мача между Йънг Бъкс и Лос Лучас, определяйки мача без победител.[46] Това води до четворен елиминационен отборен мач на 1.21 Гигавата, който е спечелен от Лос Лучас.[47] След квалификационните серии Пъркинс и Бомбери получават последен шанс да участват в DDT4, срещайки се със Скорпио Скай и Рони на Това е подарък.... и проклатие, но губят.[48] Перкинс побеждава Чарлс Меркюри и Майки Никълсм, и Марк Дейвис и Аш Райът в отборни мачове, преди отново да участва като индивидуалист.[49][50] През ноември, Пъркинс участва в Битката на Лос Анджелис на PWG за пръв път. Побеждава Чък Тейлър в първия кръг, но е елиминиран от турнира, след като губи от Брайън Даниълсън.[51][52] През януари и февруари 2009, Пъркинс губи индивидуални мачове от Остин Ейрис и Би Бой.[53][54] След като се мести във Флорида през 2009, Пъркинс спира да се бие за PWG.[54]

След отсъствие, дълго повече от осемнайсет месеца, Пъркинс се връща в PWG на Рисковете на Рок 'ен Рол Декаденството през септември 2011, губейки от Еди Едуардс.[55] Участва в компанията да 2012 със смесени резулати.[56][57] През септември, влиза в Битката на Лос Анджелис за 2012, побеждавайки Джоуи Райън в първия кръг, преди да загуби от Сами Калихан в четвъртфиналите.[58][59]

Ring of Honor (2003 – 2012) редактиране

 
Пъркинс подписва договор с Ring of Honor през 2011, но моли да бъде освободен на следващата година

Пъркинс дебютира в Ring of Honor (ROH) през декември 2003, използвайки името Пума, губейки от Джош Даниълс. Пума се връща в ROH през февруари 2005, губейки от Хомисайд и Джеймс Гибсън в индивидуални мачове. Следващата му поява е през август 2005, където губи в отборен мач с Джими Рейв и индивидуален мач срещу Рики Рейс.[60] На следващата му поява в ROH, на Петгодишен фестивал: Фили през февруари 2007, където се бие под истинското си име и губи от Найджъл Макгинес.[1][60] Следат загуби през октомври 2007, преди да отбележи първата си победа в ROH, побеждавайки Кайл О'Райли на Отборна класика за титлите 2 през деквмри 2010.[60] Пъркинс се бие срещу Колт Кабана на pay-per-view турнира Последна битка на 18 декември 2010, срещу който губи.[61]

През януари 2011, Пъркинс се появява в ROH на тяхната КечСбирка Сблъсък в Слънцето 2, където губи от Дейви Ричардс.[62] През март, губи от Крис Хироу и Ел Дженерико, преди ROH да обявят, че Пъркинс е подписал договор с компанията на 6 октомври.[60][63] Губи от Джей Бриско, Джей Литал и Майк Бенет през ноември.[60] На Последна битка 2011, Пъркинс губи от Майкъл Елджин.[64] През март 2012 се появява на 10-ото Годишно шоу, губейки в отборен мач.[65] Като част от враждата между Chikara и ROH, Пъркинс се бие на Сблъсък в Слънцето, побеждавайки Огнената мравка.[66] На Единство, Огнената мравка и съотборниците му от Колоната побеждават Пъркинс, Джей Лита и Адам Коул в отборен мач. През април, Пъркинс започва вражда с Майк Мондо, побеждавайки го в индивидуален мач, преди да бъде в отбор с Целия нощен експрес – Кени Кинги Рет Тайтъс, побеждавайки Мондо и Йънг Бъкс (Мат и Ник Джаксън) на Гранични войни.[60][67] На 9 септември 2012, Пъркинс е освободен от договорът си с компанията. Той моли за освобождаването, чувствайки, че ROH ограничава други възможности за него.[1]

Total Nonstop Action Wrestling редактиране

Появи (2004 – 2013) редактиране

 
Пъркинс през 2008.

Пъркинс прави поява като Пума в Total Nonstop Action Wrestling през 2004, където главно губи по време на записи за Експлозия. Той е първият елиминиран от турнира за Супер Х-Купата за 2004. Той се бие в Х-Дивизионна поредна кралска битка на Път към победа, но е първият елиминиран.[68] Две години по-късно, се завръща в TNA като представител на Япония в Интернационален Х-Дивизионен представящ мач на Дестинация Х, биейки се срещу Пити Уилямс, Крис Сабин и Сонджей Дут. Мачът е спечелен от Сабин.[69] Той също участва в мач с измъкване на следващия месец на В капан.[70] По-късно Пума е част от отбор Мексико в турнира за Световната Х Купа за 2006, заедно с Инкогнито, Манго и Шокър. В турнирът, той губи във втория кръг от Капитана на Отбор САЩ Крис Сабин. Пума е последният елиминиран в поредния трети кръг, от Капитана на Отбор Канада Пити Уилямс. Отбор Мексико завършват на трето място, с четири точки.[71] През юли 2007, Пъркинс се връща в TNA като Пума, биейки се в Върховна Х Поредица между 10-има на Път към победа, но е първият елиминиран.[72] Той се връща на Път към победа 2008, представящ отбор Япония, където е втория елиминиран.[73]

На 22 септември 2009, Пъркинс, под образа на Пума, се връща в TNA биейки се в тъмен мач, където е победен от Колт Кабана.[74] Пъркинс се бие в още два мача, под името Ти Джей Пъркинс, на 10 – 12 януари 2011, по време на записите за TNA Impact! губейки от Шанон Мур и Ел Дженерико. През септември 2012, Пъркинс се бие като Пума срещу Зема Йон в тъмен главен мач, по време на записите за Impact!. На 12 януари 2013, Пъркинс, като Пума, участва в записите за Единствената вечер: Развлечение на TNA, биейки се в Мач с измъкване между седем, който е спечелен от Крисчън Йорк.[75][76]

Маник и напускане (2013 – 2016) редактиране

На 23 май 2013, Пъркинс се бие в епизод на Impact Wrestling като Суисайд, побеждавайки Пити Уилямс и Джоуи Райън.[77][78] Победата му води до мач за Х Дивизионната титла срещу Кени Кинг и Крис Сабин на Годишно тръшване в Върховен Х мач, който е спечелен от Сабин.[79] На 27 юни, на Impact Wrestling, Пъркинс е разкрит като човека зад маската на Суисайд като част от сюжет, където той е атакуван, а костюмът на Суисайд е откраднат от Остин Ейрис, който печели Х Дивизионната титла.[80]

На 29 юни, записите за епизода на 4 юли на Impact Wrestling, Пъркинс започва да използва името Маник, докато запазва модифицирана версия на костюма и маската на Суисайд.[7][5] Той участва в троен мач за Х Дивизионната титла срещу Сабин и Ейрис, който Сабин печели, връщайки титлата си; Маник е изваден от мач след като е атакуван от Аса и Осмици.[81] След като Сабин предава титлата, Маник участва в турнир за определяне на новия шампион, стигайки до финала, побеждавайки Чаво Гереро и Кени Кинг.[82] На 18 юли, записите за епизода на 25 юли на Impact Wrestling, Маник печели титлата, побеждавайки Грег Мараскьоло и Сонджей Дут в троен Върховен Х мач.[83] Включително спешна защита срещу Сабин на 26 септември на Impact Wrestling, Маник е носител на титлата до Прославяне, на 20 октомври, където губи титлата от Сабин в петорен Върховен Х мач.[84][85] След отсъствие, дълго няколко месеца, Маник се връща в компанията на В капан, губейки от Тайгър Уно в мач в Стоманена клетка.[86] На Прославяне, той участва в мач със стълби за Х Дивизионната титла, но губи мача.

На 3 септември 2014 Маник е отвлечен от Джеймс Сторм и Санада; на следващата седмица, Сторм предлага на Маник да сформира нова групировка, и трито по-късно атакуват Самоа Джо и Хомисайд, ставайки зъл в процеса.[87] На Прославяне, Маник се бие срещу Минору Танака, но губи мача. На Годишно тръшване, Маник се бие в троен мач за Х Дивизионната титла, но губи. На 23 септември 2015, епизод на Impact Wrestling Маник напуска Революцията и си сваля маската, ставайки добър. На Прославяне се бие във Върховен Х мач за Х Дивизионната титла на TNA и губи. През октомври и ноември (записано през юли), Маник участва в Сериите за Световната титла на TNA, където побеждава Мандрюз и Ди Джей Зи, с изключение на Тайгър Уно, получавайки 6 точки. Обаче на 25 ноември на Impact Wrestling, той неочаквано стига на трето място в неговия блок, когато е туширан от Ди Джей Зи, преди да бъде туширан от Уно в троен мач, проваляйки се да стигне в кръга от 16. На 12 януари 2016, Пъркинс гласи, че TNA му споделят, че договорът му не е подновен.[88]

Независими компании (2004 – 2016) редактиране

През януари 2004 маскираният кечист Пума се бие на два записа за телевизията на Major League Wrestling, партнирайки с Боби Куанс, но губят от Лудите булдози (Хари Смит и |Ти Джей Уилсън). На следващата вечер, Пума губи четворен мач, включващ Джак Еванс, Чейсин Рейнс и Полутежкия шампион на MLW Соджей Дут.[89] През декември 2004, Пума печели Световноизвестната Интернет титла на All Pro Wrestling (APW), побеждавайки Джей Джей Перез. Носител е на титлата до юли 2005, когато я губи от Перез.[90]

През януари 2005, Пъркинс като Пума дебютира в Full Impact Pro (FIP) и побеждава Азриеал.[91] На Неприключил бизнес, Пума е атакуван от Азриеал и Си Ем Пънк, а на следващото шоу губи индивидуален мач срещу Пънк.[91] На 12 февруари, Пума печели четворен мач срещу Азриеал, Джерел Кларк и Еди Вегас.[91] Четири години по-късно, се завръща в FIP като Ти Джей Пъркинс, губейки от Дейви Ричардс на 28 март 2009.[92] Прави серия от победи, побеждавайки Джей Брадли, Найджъл Макгинес и Сал Ринауро.[92] През ноември 2009, Пъркинс участва за Купата в памет на Джеф Патерсън за 2009, Арик Кенън и Шейн Холистър, стигайки до полуинала, където губи от Ричардс.[92] През април 2010 на Южняшка паника, се връща в FIP използвайки името Ти Джей Пи, където участва в кралска битка, преди да победи Чейсин Рейнс.

Пума се бие в изданието за 2005 на Турнира Супер 8 на East Coast Wrestling Association, стигайки до финала, побеждавайки Ерик Матлок и Джей Джей Перез, преди да загуби от Пити Уилямс.[93] Той също участва за Тихоокеанската купа на Extreme Canadian Championship Wrestling през 2005, където се бие срещу Арън Айдъл и Брайън Даниълсън в тройния финал, който е спечелен от Айдъл.[94]

През август 2005, Пъркинс дебютира в UWA Hardcore Wrestling като Пума, губейки от Рики Рейс. През май 2006, Пума побеждава Ем-Дог 20, печелейки Канадската титла на UWA. Той успешно защитава титлата срещу Пити Уилямс на следващия месец, преди да я загуби от Ем-Дог 20 през юли. През октомври, Пума участва в Гранд Прикс турнира на UWA, където побеждава Казучика Окада и Дан Рейсан до финала, където гуи от Сонджей Дут. Продължава да се бие за UWA до 2007, срещу кечисти като Ултимо Дракон и Дайсуке Ханаока.

 
Пъркинс на ринга през 2008 г.

Пъркинс дебютира в Empire Wrestling Federation (EWF) на 22 септември 2005 на Хаос, в отбор с Дан Кобрик, побеждавайки Големия грозник и Вини Масаро. На 23 декември на Почивен страх на EWF Пъркинс предизвиква шампиона в полутежка категория на EWF Джоуи Хардър в шампионски мач Тройна заплаха, включващ Роки Ромеро, който е спечелен от защитаващия шампион Хардър.[95] Пъркинс продължава да предизвиква за титлата. В мача на 12 февруари 2006, Хардър побеждава Пъркинс чрез предаване. На 8 септември, Пъркинс се бие срещу Световния шампион на EWF Бино Габино, побеждавайки го чрез отброяване. Когато мачът е рестартиран, те се бият до равенство.[95] На 21 ноември, Пъркинс отново не успява да спечели Титлата в полутежка категория на EWF, когато той е победен от новия шампион Рейън Тейлър.[95] През ноември 2006, Пъркинс влиза в Турнира Вътрешните серии за титлата на EWF. Първия мач между него и Хардър, приключва наравно, преди да победи Хук Бомбери във втория кръг и Джейсън Кинг в третия. Той се бие срещу Хардър във финала на 5 януари 2007, но губи чрез предаване.[96] На 27 юни 2008 на Нокаут драгаут 2, отбора на Пъркинс и Лайгър Ривера (познати като Известни за безстрашие) предизвикват Ла Ола Дел Мал за Отборните титли на EWF, и са успешни.[97]

През 2006, Пума се пие като част от първото телевизионно записване за MTV на компанията Wrestling Society X (WSX), участвайки в кралска битка, елиминиран от Вампиро и в тъмни мачове срещу Алтар Бой Люк и Човешкото торнадо.[10][98] В интервю от 2009, Пъркинс гласи, че иска да бъде освободен от договорът си с WSX, наричайки компанията „ужасна“.[10] През следващите две години, Пъркинс участва в различни National Wrestling Alliance компании, и на 1 юни 2008, дебютното шоу на Mach One Wrestling, печели кралска битка и става Наследствен шампион на NWA.[99][100]

Той започва да се бие за Dragon Gate USA и Evolve през 2010 като Ти Джей Пи. На първото шоу на Evolve той се бие срещу Муненори Сауа, губейки от него, преди да побеждава Кайл О'Райли на Развитие 3.[101][102] В Dragon Gate USA, той побеждава Гран Акума на турнира Без страх.[103] През март 2010, Пъркинс прави дебюта си в Westside Xtreme Wrestling като техния дебют в САЩ, губейки от Зак Сейбър, младши. Той също пътува до Германия за да се бие за компанията през 2010.[104]

 
На кеч шоу през 2016 на EVOLVE в Мелроус, Масачузетс срещу Тимъти Тачър.

World Wrestling Entertainment/WWE редактиране

Ранни появи (2009) редактиране

На 19 октомври 2009, епизод на Първична сила, Пъркинс се появява, за да се бие срещу Миз, но е заместен от Марти Джанети преди мача да започне.[105] На следващия ден, Пъркинс, под името Джей Ти Куин, се появява в ECW в мач срещу Шеймъс. Мачът приключва чрез дисквалификация, след като Шелтън Бенджамин атакува Шеймъс.[106] Той също се появява във Florida Championship Wrestling, развиваща се територия на WWE през 2009.[1]

Полутежка класика (2016) редактиране

На 7 май 2016, Пъркинс побеждава Фред Йехай на Развитие 61, класирайки за турнира на WWE, Полутежка класика. Турнирът започва на 23 юни, където Пъркинс побеждава Да Мак в първия кръг.[107] На 14 юли, Пъркинс побеждава Джони Гаргано във втория кръг.[108] На 26 август, Пъркинс побеждава Рич Суон, стигайки до полуфиналите на турнира.[109] На 4 септември, Пъркинс побеждава Кота Ибуши в полуинала, използвайки модифициран захват на крака, стигайки до финала. На същата вечер побеждава Гран Металик, печелйки Полутежката класика и заедно с това става новия Шампион в полутежка категория на WWE.[110]

Личен живот редактиране

Пъркинс е роден в Лос Анджелис. Завършва средно училище в Ривърсайд, Калифорния.[1] На 18 започва да тренира бокс, смесени бойни изкуства и кеч.[1][10] На 21, получава достатъчно пари, за да купи собствена къща.[1]

В кеча редактиране

  • Финални ходове
    • Като Маник/Суисайд
      • Double chickenwing double knee gutbuster[111]
      • Frog splash[112] – 2014 – 2015
    • Като Пума
      • 520° corkscrew springboard tornado DDT[3]
      • Figure Four Deathlock (Leglock cloverleaf)[2][3]
      • Puma Suplex (Bridging tiger suplex)[3]
      • Triangle choke[6]
    • Като Ти Джей Пъркинс/Ти Джей Пи
      • 520° corkscrew springboard tornado DDT[3]
      • 86er (Diving high knee)[113]
      • Double chickenwing double knee gutbuster
      • Figure Four Deathlock (Leglock cloverleaf)[2][3]
      • Ankle lock, понякога докато хваща крака на опонента, често постигнат след Детонационния ритник и често пренесен в TJP Clutch – 2016 –
      • Mega Buster (Jumping hangman's neckbreaker)[113]
      • TJP Clutch (Leglock inverted cloverleaf) – 2016 –
  • Ключови ходове
    • Brainbuster[3]
    • Cross armbreaker[3]
    • Detonation Kick (Fireman's carry хвърлен в overhead kick)[4][114][115]
    • Double chickenwing double knee gutbuster[116]
    • Michinoku driver[3]
    • Jumping neckbreaker[3]
    • Senton bomb[3]
    • Sharpshooter[4]
    • Tiger suplex[3]
    • Tornado DDT[3]
  • Прякори
    • „Филипинско-американската светкавица“
    • „Дука на Даба“
    • „Пиной Бой“
    • „Ти Джей Пи“
    • „Йодата на кеча“
  • Entrance themes
    • „Coming Alive“ на Dale Oliver[117] (TNA; 23 май 2013 – 2 юни 2013; използвана като Суисайд)
    • „Inner Villian“ на Dale Oliver (TNA; 4 юли 2014 – 4 октомври 2015; изплзвана като Маник)
    • „Cut You Down“ на Serg Salinas and Dale Oliver[118] (TNA; 1 октомври 2014 – 23 септември 2015; използвана, докато е част от Революцията)
    • „Devastate“ на The Heroes Lie (WWE; 23 юни 2016 – )

Шампионски титли и отличия редактиране

  • All Pro Wrestling
    • Световноизвестен Интернет шампион на APW (1 път)[119]
  • Alternative Wrestling Show
    • Полутежък шампион на AWS (2 пъти)[120]
  • Consejo Mundial de Lucha Libre
    • Най-добра нова сензация (2003)[113]
    • Вражда на годината (2003)[113]
  • Empire Wrestling Federation
    • Отбоен шампион на EWF (1 път) – с Райгър Ривера[121]
  • Evolve Wrestling
    • Пробивен мач (2010) срещу Муненори Сауа на 16 януари[122]
  • Mach One Wrestling
    • Наследствен шампион на NWA (1 път)[123]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI гокласират като № 122 от топ 500 индивидуални кечисти за PWI 500 през 2014[124]
  • SoCal Uncensored
    • Новак на годината (2001)[125]
  • Total Nonstop Action Wrestling
    • Х Дивизионен шампион на TNA (1 път)[83]
    • Турнир за Х Дивизионната титла на TNA (2013)
  • United Independent Wrestling Alliance
    • Шампион в лека категория на UIWA (1 път)[3]
  • UWA Hardcore Wrestling
    • Канадски шампион на UWA (1 път)[3]
  • WWE

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к van der Griend, Blaine. T.J. Perkins still has a lot to do, masked or not // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 9 май 2013. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 24 май 2013.
  2. ↑ а б в г д е ж з и Accelerator3359 profile // Accelerator3359.com. Посетен на 4 април 2010.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю T.J. Perkins // Online World of Wrestling. Посетен на 23 юни 2013.
  4. ↑ а б в Roster // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 18 юни 2013.
  5. ↑ а б в Manik // Total Nonstop Action Wrestling. Архивиран от оригинала на 2015-12-31. Посетен на 5 юли 2013.
  6. ↑ а б Puma // Full Impact Pro. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 23 юни 2013.
  7. ↑ а б Simon, Harry. TNA News: Impact Spoilers 7/4 & 7/11 – very detailed report from Las Vegas TV taping, including live show notes // Pro Wrestling Torch, 1 юли 2013. Посетен на 2 юли 2013.
  8. ↑ Boutwell, Josh. Viva La Raza! Lucha Weekly // WrestleView, 23 юли 2010. Посетен на 24 юли 2010. Sydistiko is TJP (TJ Perkins) aka Puma
  9. ↑ TJ // Inoki Genome Federation. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 23 декември 2012. (на японски)
  10. ↑ а б в г д е ж з Wojick, Alan. Jeff Peterson Cup '09 profile – T.J. Perkins // Online World of Wrestling, 15 октомври 2009. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  11. ↑ (Results) New Japan, 6/7/11 // Strong Style Spirit. 7 юни 2011. Посетен на 7 юни 2011.[неработеща препратка]
  12. ↑ Are You Adequately Prepared To Rock?! // Pro Wrestling Guerrilla, 4 октомври 2003. Посетен на 23 юни 2013.
  13. ↑ An Inch Longer Than Average // Pro Wrestling Guerrilla, 15 ноември 2003. Посетен на 23 юни 2013.
  14. ↑ Pimpin' In High Places // Pro Wrestling Guerrilla, 13 декември 2003. Посетен на 23 юни 2013.
  15. ↑ Tango & Cash Invitational – Night 1 // Pro Wrestling Guerrilla, 24 януари 2004. Посетен на 23 юни 2013.
  16. ↑ Tango & Cash Invitational – Night 2 // Pro Wrestling Guerrilla, 25 януари 2004. Посетен на 23 юни 2013.
  17. ↑ Kee_ The _ee Out Of Our _ool! // Pro Wrestling Guerrilla, 27 март 2004. Посетен на 23 юни 2013.
  18. ↑ 44 Ways To Kill You With A Pimento // Pro Wrestling Guerrilla, 22 май 2004. Посетен на 18 юни 2013.
  19. ↑ The Reason for the Season // Pro Wrestling Guerrilla, 10 юли 2004. Посетен на 23 юни 2013.
  20. ↑ Use Your Illusion III // Pro Wrestling Guerrilla, 9 октомври 2004. Посетен на 23 юни 2013.
  21. ↑ Clevett, Jason. SoCal stars shine at All Star Weekend // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 9 април 2005. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  22. ↑ Guitarmageddon // Pro Wrestling Guerrilla, 11 юни 2005. Посетен на 23 юни 2013.
  23. ↑ The 2nd Annual PWG Bicentennial Birthday Extravaganza – Night Two // Pro Wrestling Guerrilla, 10 юли 2005. Посетен на 23 юни 2013.
  24. ↑ Caldwell, James. 8/6 PWG in Hollywood, Calif.: Full Results with New PWG Champion and New PWG Tag Champions // Pro Wrestling Torch, 10 август 2005. Посетен на 23 юни 2013.
  25. ↑ Caldwell, James. 8/19 PWG in Hollywood, Calif.: Quick Results with Joe vs. Dragon, Kazarian's return, Daniels, Steen // Pro Wrestling Torch, 20 август 2005. Посетен на 23 юни 2013.
  26. ↑ After School Special // Pro Wrestling Guerrilla, 21 октомври 2005. Посетен на 23 юни 2013.
  27. ↑ All Star Weekend 2: Electric Boogaloo – Night One // Pro Wrestling Guerrilla, 18 ноември 2005. Посетен на 23 юни 2013.
  28. ↑ Caldwell, James. 11/19 PWG in Hollywood, Calif.: Steen vs. Bosh, Jack vs. Joey, Sabin, Petey, Kazarian, Yang vs. Romero // Pro Wrestling Torch, 20 ноември 2005. Посетен на 23 юни 2013.
  29. ↑ Astonishing X-Mas // Pro Wrestling Guerrilla, 16 декември 2005. Посетен на 23 юни 2013.
  30. ↑ Teen Outreach Summit // Pro Wrestling Guerrilla, 21 януари 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  31. ↑ Permanent Vacation / Card Subject To Change 2 // Pro Wrestling Guerrilla, 4 февруари 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  32. ↑ Beyond The Thunderdome // Pro Wrestling Guerrilla, 18 март 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  33. ↑ All Star Weekend 3: Crazymania – Night 1 // Pro Wrestling Guerrilla, 8 април 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  34. ↑ Fear of a Black Planet // Pro Wrestling Guerrilla, 3 юни 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  35. ↑ (Please Don't Call It) The O.C. // Pro Wrestling Guerrilla, 6 май 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  36. ↑ Enchantment Under The Sea // Pro Wrestling Guerrilla, 20 май 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  37. ↑ Self-Titled // Pro Wrestling Guerrilla, 6 октомври 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  38. ↑ Horror Business // Pro Wrestling Guerrilla, 21 октомври 2006. Посетен на 23 юни 2013.
  39. ↑ Based on a True Story // Pro Wrestling Guerrilla, 13 януари 2007. Посетен на 23 юни 2013.
  40. ↑ Guitarmageddon II: Armoryageddon // Pro Wrestling Guerrilla, 10 февруари 2007. Посетен на 23 юни 2013.
  41. ↑ Dynamite Duumvirate Tag Team Title Tournament – Night One // Pro Wrestling Guerrilla, 19 май 2007. Посетен на 23 юни 2013.
  42. ↑ Giant-Size Annual #4 // Pro Wrestling Guerrilla, 29 юли 2007. Посетен на 23 юни 2013.
  43. ↑ 2007 Battle of Los Angeles – Night Two // Pro Wrestling Guerrilla, 1 септември 2007. Посетен на 23 юни 2013.
  44. ↑ Pearl Habra // Pro Wrestling Guerrilla, 27 януари 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  45. ↑ ¡Dia De Los Dangerous! // Pro Wrestling Guerrilla, 24 февруари 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  46. ↑ Scared Straight // Pro Wrestling Guerrilla, 7 март 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  47. ↑ 1.21 Gigawatts // Pro Wrestling Guerrilla, 21 март 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  48. ↑ It's a Gift... and a Curse // Pro Wrestling Guerrilla, 5 април 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  49. ↑ Life During Wartime // Pro Wrestling Guerrilla, 6 юли 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  50. ↑ Massingham, Matt. 8/29 PWG in Reseda, Calif.: Results from Night 1 of All-Star Weekend // Pro Wrestling Torch, 9 септември 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  51. ↑ 2008 Battle of Los Angeles – Stage One // Pro Wrestling Guerrilla, 1 ноември 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  52. ↑ 2008 Battle of Los Angeles – Stage Two // Pro Wrestling Guerrilla, 2 ноември 2008. Посетен на 23 юни 2013.
  53. ↑ Stradlin, Saul. 1/10 PWG in Reseda, Calif.: Bryan Danielson, Austin Aries, Davey Richards & Roderick Strong, Paul London news // Pro Wrestling Torch, 12 януари 2009. Посетен на 23 юни 2013.
  54. ↑ а б Stradlin, Saul. 2/21 PWG in California (second report): More details on Colt Cabana's surprise appearance, crowd reaction to Paul London, El Generico vs. Omega // Pro Wrestling Torch, 22 февруари 2009. Посетен на 23 юни 2013.
  55. ↑ The Perils of Rock N' Roll Decadence // Pro Wrestling Guerrilla, 10 септември 2011. Посетен на 23 юни 2013.
  56. ↑ Morris, Nick. 3/17 PWG results Reseda, Calif.: Steen captures PWG Title, Koslov vs. O'Reilly, Strong, Young Bucks, Super Smash Bros. // Pro Wrestling Torch, 18 март 2012. Посетен на 23 юни 2013.
  57. ↑ 5/25 PWG results Reseda, Calif.: New PWG tag champs, Steen PWG Title defense, Elgin debut, Joey Ryan post-Gut Check // Pro Wrestling Torch, 26 май 2012. Посетен на 23 юни 2013.
  58. ↑ Massingham, Matt. 9/1 PWG results Reseda, Calif.: BOLA First Round features Steen, Richards vs. Elgin MOTYC re-match, Gut Check'er // Pro Wrestling Torch, 2 септември 2012. Посетен на 23 юни 2013.
  59. ↑ Massingham, Matt. 9/2 PWG results Reseda, Calif.: Complete results from BOLA Night 2 with finals of tourney // Pro Wrestling Torch, 2 септември 2012. Посетен на 21 юни 2013.
  60. ↑ а б в г д е Past Events // Ring of Honor. Архивиран от оригинала на 2013-03-22. Посетен на 23 юни 2013.
  61. ↑ Caldwell, James. Caldwell's Ring Of Honor PPV Report 12/18: Complete „virtual time“ coverage of „Final Battle 2010“ – Strong vs. Richards, Generico vs. Steen // Pro Wrestling Torch, 18 декември 2010. Посетен на 23 юни 2013.
  62. ↑ Clevett, Jason. WrestleReunion 5 off to a smooth start // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 29 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  63. ↑ Ring of Honor locks up TJ Perkins // Ring of Honor, 6 октомври 2011. Посетен на 6 октомври 2011.
  64. ↑ Wood, Darren. ROH Final Battle great at first, then fizzles // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 24 декември 2011. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  65. ↑ Wood, Darren. ROH 10th anniversary show mixes new blood with old // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 4 март 2011. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  66. ↑ Bishop, Matt. ROH Showdown in the Sun 2: Richards outlasts Elgin in Match of the Year candidate // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 31 март 2011. Архивиран от оригинала на 2012-07-13. Посетен на 23 юни 2013.
  67. ↑ van der Griend, Blaine. Steen, WGTT capture titles at ROH's Border Wars // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 13 май 2012. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  68. ↑ Clevett, Jason. Victory Road bombs // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 8 ноември 2004. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 23 юни 2013.
  69. ↑ Lacroix, Corey David. Destination X marks a great PPV // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 13 март 2006. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  70. ↑ Sokol, Chris. Lockdown not a letdown // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 24 април 2006. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  71. ↑ Sokol, Chris. TNA makes good on Sacrifice PPV // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 15 май 2006. Архивиран от оригинала на 2012-07-29. Посетен на 23 юни 2013.
  72. ↑ Sokol, Chris. Victory Road full of surprises // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 16 юли 2006. Архивиран от оригинала на 2013-06-24. Посетен на 23 юни 2013.
  73. ↑ Kapur, Bob. Main event mars Victory Road // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 13 юли 2008. Архивиран от оригинала на 2012-06-30. Посетен на 23 юни 2013.
  74. ↑ Martin, Adam. Spoilers: 9/22 TNA Impact tapings // WrestleView, 22 септември 2009. Посетен на 23 юни 2013.
  75. ↑ TNA News: „One Night Only“ PPV Spoilers – results for X Division PPV with gimmick matches, returning stars, RVD vs. Lynn // Pro Wrestling Torch, 13 януари 2012. Посетен на 23 юни 2013.
  76. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA „One Night Only“ PPV Report 4/5: Complete „virtual-time“ coverage of X Division-themed PPV – Joe vs. Aries, RVD vs. Lynn, is this PPV recommended? // Pro Wrestling Torch, 5 април 2013. Посетен на 23 юни 2013.
  77. ↑ Identity of who played Suicide tonight // Wrestling Observer Newsletter/Figure Four Online, 23 май 2013. Посетен на 27 юни 2013.
  78. ↑ Howell, Nolan. TNA Impact: Styles makes up his mind // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 24 май 2013. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 27 юни 2013.
  79. ↑ Bishop, Matt. Bully Ray hammers Sting at TNA Slammiversary // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 2 юни 2013. Посетен на 26 юни 2013.
  80. ↑ Boutwell, Josh. TNA Impact Wrestling Results – 6/27/13 (Suicide revealed) // WrestleView, 27 юни 2013. Посетен на 28 юни 2013.
  81. ↑ Waldman, Jon. Impact:The evening after // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 5 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2013-07-05. Посетен на 5 юли 2013.
  82. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact Results 7/18: Complete „virtual-time“ coverage of „Destination X“ Impact – TNA Title main event, BFG Series, three X Division qualifying matches, more // Pro Wrestling Torch, 18 юли 2013. Посетен на 19 юли 2013.
  83. ↑ а б Madden, Justin. TNA News: Impact Spoilers 7/25 – full results for next week's Impact following up on Destination X // Pro Wrestling Torch, 18 юли 2013. Посетен на 19 юли 2013.
  84. ↑ Howell, Nolan. TNA Impact: Styles, Aces & Eights both face troubling reality // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 27 септември 2013. Архивиран от оригинала на 2013-10-27. Посетен на 27 септември 2013.
  85. ↑ Title changes a-plenty at Bound for Glory // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 21 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2013-10-23. Посетен на 22 октомври 2013.
  86. ↑ Howell, Nolan. Lockdown: Magnus retains while power shifts in TNA // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 9 март 2014. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 18 март 2014.
  87. ↑ Boutwell, Josh. TNA Impact Wrestling Results – 9/17/14 (Lashley vs. Roode) // WrestleView, 17 септември 2014. Посетен на 22 септември 2014.
  88. ↑ TNA star gone from company // Pro Wrestling Insider. Посетен на 12 януари 2016.
  89. ↑ Major League Wrestling // Online World of Wrestling. Посетен на 23 юни 2013.
  90. ↑ All Pro Wrestling // Online World of Wrestling. Посетен на 23 юни 2013.
  91. ↑ а б в Past Results // Full Impact Pro. Архивиран от оригинала на 2013-09-21. Посетен на 23 юни 2013.
  92. ↑ а б в 2009 Results // Full Impact Pro. Архивиран от оригинала на 2010-10-07. Посетен на 23 юни 2013.
  93. ↑ History // East Coast Wrestling Association. Архивиран от оригинала на 2016-09-15. Посетен на 23 юни 2013.
  94. ↑ Aaron Idol wins Pacific Cup // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 24 април 2005. Архивиран от оригинала на 2013-01-15. Посетен на 23 юни 2013.
  95. ↑ а б в Empire Wrestling Federation Results // Empire Wrestling Federation. Архивиран от оригинала на 2008-08-04. Посетен на 12 август 2008.
  96. ↑ Inland Title Series Final Tallies // Empire Wrestling Federation. Архивиран от оригинала на 2008-08-07. Посетен на 2016-09-24.
  97. ↑ Famous For Fearless Wins EWF Tag Titles // Empire Wrestling Federation. Архивиран от оригинала на 2008-10-07. Посетен на 12 август 2008.
  98. ↑ Waldman, Jon. Wrestling Society X: An unusual inauguration // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 31 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2012-07-21. Посетен на 23 юни 2013.
  99. ↑ National Wrestling Alliance (2007) // Online World of Wrestling. Посетен на 23 юни 2013.
  100. ↑ National Wrestling Alliance (2008) // Online World of Wrestling. Посетен на 23 юни 2013.
  101. ↑ 1/16 EVOLVE in Rahway, N.J.: Debut show – Tommy Dreamer involved, Davey Richards vs. Kota Ibushi, Jimmy Jacobs vs. Ken Doane (Kenny Dykstra in WWE) // Pro Wrestling Torch, 17 януари 2010. Посетен на 23 юни 2013.
  102. ↑ Radican, Sean. 5/1 Evolve in Rahway, N.J. results: Taylor vs. Castagnoli, Hero vs. Fish, TJP-O'Reilly // Pro Wrestling Torch, 3 май 2010. Посетен на 23 юни 2013.
  103. ↑ Radican, Sean. Radican's DGUSA „Fearless“ PPV Review – Dragon Kid-Hulk, Richards-Mochizuki // Pro Wrestling Torch, 4 март 2010. Посетен на 23 юни 2013.
  104. ↑ Westside Xtreme Wrestling // Посетен на 23 юни 2013.
  105. ↑ Caldwell, James. Caldwell's WWE Raw Report 10/19: Ongoing „virtual time“ coverage of John Cena vs. Triple H, Snoop Dogg hosting // Pro Wrestling Torch, 19 октомври 2009. Посетен на 21 октомври 2009.
  106. ↑ Caldwell, James. Caldwell's ECW TV Report 10/20: Ongoing „virtual time“ coverage of Chris Jericho making a cameo // Pro Wrestling Torch, 20 октомври 2009. Посетен на 21 октомври 2009.
  107. ↑ Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round one spoilers: Sabre Jr, Swann, Gargano, Ibushi, more! // Wrestling Observer Newsletter. 23 юни 2016. Посетен на 24 юни 2016.
  108. ↑ Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round two spoilers // Wrestling Observer Newsletter. 14 юли 2016. Посетен на 14 юли 2016.
  109. ↑ 8/26 WWE Cruiserweight spoilers – Full taping results from the Elite 8 Round and D-Bryan involvement // Pro Wrestling Torch. 26 август 2016. Посетен на 27 август 2016.
  110. ↑ а б в Caldwell, James. 9/14 WWE Cruiserweight Tourney Finals – Caldwell's Complete Live Report // Pro Wrestling Torch. 14 септември 2016. Посетен на 15 септември 2016.
  111. ↑ Impact Wrestling Results – 05/23/13 – Tampa, FL // WrestleView. Посетен на 24 май 2013.
  112. ↑ IMPACT Results: Does Havok Become Knockouts Champion? What is the Next Match in the Tag Series and More! – Page 5 // IMPACT Wrestling. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2016-09-24.
  113. ↑ а б в г Evolve Wrestling profile // Evolve. Архивиран от оригинала на 2011-07-17. Посетен на 22 януари 2010.
  114. ↑ 2012 Battle of Los Angeles – Night One // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 5 септември 2012.
  115. ↑ Namako, Jason. ROH on Sinclair Results – 12/10/11 // WrestleView, 12 декември 2011. Посетен на 5 септември 2012.
  116. ↑ Impact Wrestling Results – 05/23/13 – Tampa, FL // WrestleView. Посетен на 24 май 2013.
  117. ↑ Emergence // Total Nonstop Action Wrestling. Посетен на 13 ноември 2009.
  118. ↑ Evolution XIV // Total Nonstop Action Wrestling. Посетен на 25 април 2014.
  119. ↑ APW Worldwide Internet Championship history
  120. ↑ AWS Light Heavyweight Championship history
  121. ↑ EWF championship histories // Empire Wrestling Federation. Архивиран от оригинала на 2011-09-18. Посетен на 2016-09-24.
  122. ↑ Results of Year End Awards // Evolve Wrestling. 4 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2011-07-17. Посетен на 6 януари 2011.
  123. ↑ Bill Behrens NWA Notes for 6–9–08 // National Wrestling Alliance. Архивиран от оригинала на 14 юни 2008. Посетен на 12 август 2008. TJ Perkins won an Over The Top Rope Battle Royal to become the new NWA Heritage Champion
  124. ↑ Daniel Bryan es el #1 del PWI 500 del 2014 – listado completo // SuperLuchas. Посетен на 27 септември 2014. (на испански)
  125. ↑ SoCal Uncensored Awards 2001 // SoCal Uncensored. Архивиран от оригинала на 2005-02-13. Посетен на 26 октомври 2010.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ти_Джей_Пъркинс&oldid=12135934“.