Фараби
ирански философ
Абу Насър Мухаммад ибн Мухаммад ал-Фараби (на персийски: ابو نصر محمد بن محمد فارابی) е ирански философ, юрист и учен.[1]
| Фараби ابونصر محمد بن محمد فارابی | |
| ирански философ | |
 | |
| Роден |
около 870 г.
|
|---|---|
| Починал | около 950 г.
|
| Религия | ислям |
| Философия | |
| Интереси | епистемология, метафизика |
| Текстове | „Трактат за добродетелния град“ „За смисъла на разума“ |
| Повлиян | Аристотел |
| Повлиял | Ибн Сина, Ал-Газали, Ибн Рушд, Бен Маймон, Тома Аквински |
| Фараби в Общомедия | |
Сведенията за живота му са оскъдни. Смята се, че е роден около 870 година във или около Фараб, често срещан топоним в Централна Азия и Хорасан. По-голямата част от живота си прекарва в Багдад, като пътува също в Дамаск и Египет. Той е една от основните фигури на ранната ислямска философия и в традицията често е наричан „Втория учител“ (след „Първия учител“ Аристотел). Изиграва важна роля за пренасянето на традициите на древногръцката философия и наука[2] в ислямската и западна философия.
Бележки редактиране
- ↑ www.iranicaonline.org
- ↑ ал-Фараби, Коментар към „Алмагест“ на Птолемей , ч.1 (прев. от рус. и предговор В. Шкодров), София : Наука и изкуство, 1983 (216 с.)
Източници редактиране
- Кинг, Питър Дж., ”Сто философи”, изд. „Кибеа“, 2007 г.
