Уикипедия

Хуго фон Хоенлое-Йоринген

Фридрих Вилхелм Евгений Карл Хуго фон Хоенлое-Йоринген (на немски: Friedrich Wilhelm Eugen Karl Hugo 4.Fürst zu Hohenlohe-Oehringen; * 27 май 1816 в Щутгарт; † 23 август 1897 в дворец Славенциц (Slawentzitz), Ополско войводство, Горна Силезия) е 4. княз на Хоенлое-Йоринген, херцог на Уязд (18 октомври 1861), граф на Глайхен, немски офицер с ранг генерал, политик и минен-индустриалец.[1]

Хуго фон Хоенлое-Йоринген
Hugo zu Hohenlohe-Öhringen
княз на Хоенлое-Йоринген, херцог на Уязд и граф на Глайхен
Роден
Починал
23 август 1897 г. (81 г.)
Герб
Семейство
РодХоенлое
БащаАвгуст фон Хоенлое-Йоринген
МайкаЛуиза фон Вюртемберг
Братя/сестриМатилда фон Хоенлое-Йоринген
ДецаКристиан Крафт фон Хоенлое-Йоринген
Хуго фон Хоенлое-Йоринген в Общомедия
Дворец Славенциц, ок. 1860

Той е вторият син, третото дет, на княз Август фон Хоенлое-Йоринген (1784 – 1853) и съпругата му херцогиня Луиза фон Вюртемберг (1789 – 1851), дъщеря на херцог Евгений Фридрих Франц фон Вюртемберг (1758 – 1822) и принцеса Луиза фон Щолберг-Гедерн (1764 – 1828).[2] По-големият му брат Фридрих фон Хоенлое-Йоринген (1812 – 1892) се отказва 1842 г. от правата си като първороден син. По-малкият му брат е Феликс фон Хоенлое-Йоринген (1818 – 1900),

Хуго следва в Берлин в лесничейската академия Тарант. На 16 февруари 1835 г. влиза като под-лейтенант на конницата във войската на Вюртемберг. Като ритмайстер той е от 28 юни 1841 г. адютант на крал Вилхелм I от Вюртемберг, става през август 1849 г. полковник. На 16 октомври 1851 г. Хуго напуска по свое желание войската.

От 1849 г. Хуго фон Хоенлое-Йоринген поема фамилните собствености. На края на живота си той е един от най-големите производители на цинк в света. През 1866 г. Хуго е генерал-лейтенант в Немската война.

Хуго фон Хоенлое-Йоринген умира на 23 август 1897 г. на 81 години в Славенциц.

Фамилия редактиране

Хуго фон Хоенлое-Йоринген се жени на 15 април 1847 г. в Донауешинген за Паулина Вилхелмина Каролина Амалия фон Фюрстенберг (* 11 юни 1829, Донауешинген; † 3 август 1900, Славенциц), дъщеря на княз Карл Егон II фон Фюрстенберг (1796 – 1854) и Амалия фон Баден (1795 – 1869).[3] Те имат девет деца:[4][5][6]

  • Август Карл Кристиан Крафт фон Хоенлое-Йоринген (* 21 март 1848, Йоринген; † 14 май 1926, Унгария), 5. княз на Хоенлое-Йоринген, 2. херцог на Уязд, неженен
  • Мария Фелицитас (* 25 юли 1849, Шафхаузен; † 31 януари 1929, Меферсдорф), омъжена на 25 юни 1877 г. в Славенциц за принц Хайнрих XIX Ройс-Кьостриц (* 30 август 1848, Лайпциг; † 13 март 1904, Меферсдорф), син на княз Хайнрих II Ройс-Кьостриц (1803 – 1852) и графиня Клотилда Шарлота София фон Кастел-Кастел (1821 – 1860), нямат деца
  • Луиза Мария (* 14 юли 1851, Славенциц; † 18 февруари 1920, Славенциц), омъжена на 24 юни 1872 г. в Славенциц за граф Фридрих Лудвиг фон Франкенберг-Лудвигсдорф (* 5 февруари 1835, Бреслау; † 31 декември 1897, Славенцицег)
  • Август Карл Адолф Емил Александер (* 2 януари 1854, Славенциц; † 27 януари 1884, Сан Ремо), принц на Хоенлое-Йоринген, неженен
  • Фридрих Карл (* 21 септември 1855, Славенциц; † 27 декември 1910, Париж), принц на Хоенлое-Йоринген, женен на 17 август 1892 г. в Лондон за графиня Мария фон Хацфелт (* 10 януари 1871, Берлин; † 15 април 1932, Париж)
  • Йохан (Ханс) Хайнрих Георг фон Хоенлое-Йоринген (* 24 април 1858, Славенциц; † 24 април 1945, Опург), 6. княз на Хоенлое-Йоринген, женен на 29 април 1889 г. в Бамберг за принцеса Гертруда Августа Матилда Олга цу Хоенлое-Йоринген (* 3 април 1862, Хайделберг; † 21 април 1935, Бреслау), дъщеря на чичо му принц Феликс цу Хоенлое-Йоринген (1818 – 1900)
  • Макс Антон Карл (* 2 март 1860, Славенциц; † 14 януари 1922, Берлин), принц на Хоенлое-Йоринген, пруски генерал-майор, женен на 11 февруари 1890 г. във Висбаден за графиня Хелена фон Хацфелт (* 3 март 1865, Париж; † 21 май 1901, Берлин)
  • Хуго Фридрих (* 26 септември 1864, Славенциц; † 31 октомври 1928, Берлин-Лихтерфелде), принц на Хоенлое-Йоринген, граф на Хермерсберг, женен на 9 април 1904 г. във Вилмерсдорф до Берлин за Хелга Валтер-Хагер (* 26 юли 1877, Копенхаген; † 31 октомври 1951, Берлин), нямат деца
  • Маргарета Мария Елизабет (* 27 декември 1865, Славенциц; † 13 юни 1940, Дрезден), омъжена на 25 октомври 1887 г. в Славенциц за граф Георг Албрехт Вилхелм фон Хоенау (* 25 април 1854, дворец Албрехтсберг, Дрезден; † 28 октомври 1930, Бад Флинсберг)

Литература редактиране

  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 7, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1939], DNB 367632829, S. 75, Nr. 2153.
  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 146.
  • Volker Stalmann: Christian Kraft zu Hohenlohe-Öhringen (1848 – 1926). „Leben wie Lukull.“ In: Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert. Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7, S. 357 – 358.
  • Konrad Fuchs: Vom Dirigismus zum Liberalismus. Die Entwicklung Oberschlesiens als preußisches Berg-und Hüttenrevier, Wiesbaden 1970, S. 255 – 256.
  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 386.
  • Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Beschreibung des Oberamts Oehringen, H. Lindemann, Stuttgart, 1865, S. 111 (Digitalisat)
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 225
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings, volume 1, page 483., London, 1973

Източници редактиране

  1. ↑ Friedrich Wilhelm Eugen Karl Hugo, 4. Fürst zu Hohenlohe-Oehringen, Herzog von Ujest , geneall.net
  2. ↑ Hohenlohe 5, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Fürstenbg 4, genealogy.euweb.cz
  4. ↑ Hugo 4.Fürst zu Hohenlohe-Oehringen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  5. ↑ Hugo 4th Fürst zu Hohenlohe-Öhringen, thepeerage.com
  6. ↑ Friedrich Wilhelm Eugen Karl Hugo Fürst zu Hohenlohe Herzog v.Ujest, ww-person.com

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хуго_фон_Хоенлое-Йоринген&oldid=10923560“.