Шина Пикатини (на английски: Picatinny rail) – система закрепване, използвана в различни видове стрелково оръжие. Целта е да се обезпечи унификация на закрепването на различни видове приставки, които се използват в съвременното стрелково оръжие като оптични мерници, тактически фенери, лазерни целеуказатели, двуноги и други. Създаден е чрез военния стандарт MIL-STD-1913, който е разработен и внедрен от държавния арсеналPicatinny Arsenal[1].

Планки STANAG 2324 – Mini-Beryl
Чертеж за закрепване (размерите са в инчове)

Напречното сечение на шината има формата на буквата „Т“. Приспособленията се установяват на шината, като могат да се движат напред и назад или да се фиксират посредством болтове, стяги или лостчета.

Размерът на прорезите е 0,206" (около 5,2 mm), междуцентровото разстояние – 0,394" (около 10 mm), дълбочината – 0,118" (около 3 mm)[2].

От 3 февруари 1995 г. тази спецификация е приета официално за използване. Шината Пикатини се означава официално като военен стандарт MIL-STD-1913 и с това се приема като стандарт на НАТО STANAG 2324.

Използва се в руското стрелково оръжие (АК-12).

Източници редактиране

  1. MIL-STD-1913, US Army ARDEC, Picatiny Arsenal, NJ, 1995 (англ.)
  2. www.quarterbore.com
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Планка Пикатинни“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​